Отстъпи назад, за да прецени резултата, и се намръщи. В далечния ъгъл като че ли бе останала някаква купчинка, така че тя коленичи и дръпна… оказа се нещо като вързоп, голяма, широка торба или… не, беше черно наметало. Което миришеше на…
О, не. Цигари, алкохол, други неща.
Елиз го сгъна, канейки се да го върне на мястото му, когато се наведе и отново погледна в ъгъла.
Там имаше нещо. Посегна, протягайки се докрай.
— Какво, по дяволите? — измърмори.
Кутия. Метална, ако се съдеше по хладината ѝ.
Опита се да я издърпа, но тя се оказа прекалено тежка. Нужни ѝ бяха и двете ѝ ръце и дори така беше трудно.
Оказа се нещо като каса, от онези минисейфове с дебели, подсилени стени и капак. Имаше ключалка и когато Елиз пробва, изобщо не очакваше… Само че тя поддаде. С достатъчно натиск, горната половина изщрака и се надигна. Елиз обаче не я отвори докрай.
Седна на пода, сложи кутията между краката си и се замисли за онова, което правеше. Това вероятно беше лично. Нещо, което родителите на Алишън би трябвало да видят първи. И все пак, когато опита да си представи как им носи нещо, принадлежало на дъщеря им, знаеше, че няма да се приеме добре. Затова, макар да изпитваше смесени чувства, надзърна вътре.
Купчина сгънати листове, приличащи на документи. Нищо друго.
Извади ги и ги приглади. Договор за недвижимо имущество. Наем на… нещо, което, изглежда, бе апартамент. Някъде в центъра, ако се съдеше по адреса на улица с номер, а не с име.
Там ли бе оставала Алишън през всички онези нощи и дни, когато не се беше прибирала у дома?
— Ние го наехме за нея.
Елиз ахна и се обърна рязко.
Леля ѝ стоеше на прага на дрешника и господи… изглеждаше така, сякаш е била жертва в автомобилна катастрофа или пък катастрофа с мотор, който тя бе карала: косата ѝ, някога неизменно фризирана и падаща изящно по раменете ѝ, сега бе в безпорядък, корените ѝ — два нюанса по-тъмни от платиненорусото, което бе така популярно сред жените от глимерата. И вместо моден костюм на „Ескада“ или пуловер на „Сейнт Джон“, с изобилие от перли на врата и ушите, носеше смачкана, лекьосана нощница, която някога бе от коприна, но сега приличаше на смачкана на топка хартиена салфетка.
Очите ѝ бяха широко отворени и безумни.
Не гледаше обаче към Елиз. Взираше се в подредените закачалки.
— Ти ли го направи? — попита с пресекващ глас.
Когато влезе навътре, стъпките ѝ бяха също толкова несигурни.
— Извинявай. — Елиз побърза да прибере листовете в кутията и да я затвори. — Аз просто… Не знаех с какво да помогна.
И, да, да подслушва бе толкова похвално.
— Нещата ѝ… — Хилава ръка се протегна и докосна дрехите, които Елиз беше подредила. — Господи, колко ненавиждах дрехите ѝ.
Елиз бутна сейфа там, откъдето го беше взела, и се изправи.
— Не биваше да влизам тук…
— Не, няма нищо. Ти… справила си се много по-добре от мен.
— Нямах намерение да…
— Взехме ѝ апартамент под наем, защото не можехме да понасяме да идва и да си отива по всяко време на нощта. Раздърпана. Пияна. Надрусана. Воняща на секс.
В главата на Елиз закънтя аларма. Както и изразът Внимавай какво си пожелаваш.
Не това си беше представяла, когато ставаше дума за разговор.
Измършавялата ръка на леля ѝ стисна една от късите поли и я дръпна.
— Баща ѝ беше сигурен, че това прокуждане ще сложи край на неподчинението ѝ. Че като отиде да живее там, ще осъзнае глупостта си и ще се откаже от предишното си поведение. — Смехът ѝ бе самото въплъщение на лудост. — Вместо това тя започна да прави каквото си поиска, дори повече от преди. Аз не можех да се докосна до нея. Той едва се опитваше. И през цялото време тя все повече се влошаваше. Доставяше ѝ удоволствие да ни измъчва.
— Лельо, вероятно би трябвало да говориш с чичо…
— Мразех я. — Тя дръпна полата от закачалката и я хвърли на пода. — И в смъртта ѝ я мразя още повече.
— Сигурна съм, че не го мислиш наистина…
— О, мисля го, и още как. Тя беше мръсна курва, тогава и завинаги. Получи си заслуженото…
— Ти си ѝ майка — избъбри Елиз. — Как можеш да го кажеш?
Леля ѝ пристъпи навътре и стисна в юмрук една от блузите. Смъкна я от закачалката, която се разлюля и я удари по лицето. Тя като че ли изобщо не забеляза.
— Погледни какво ни причини! След като изгубихме сина си, сега имаме убита дъщеря! Която бе намерена обляна в кръв и полумъртва пред един дом за жертви на домашно насилие! Как може да ни посрами така!