Не пропусна целта си.
Черното острие потъна точно там, където трябваше, сякаш в стоманата имаше самонасочващ се механизъм.
Нямаше обаче време да празнува.
Заблуден куршум — или рикошет от пистолета на Бъч, или излязъл от дулото на един от двамата убийци, появили се внезапно в уличката — го улучи в бедрото. Лумналата болка бе, сякаш някой бе забил нажежен до червено ръжен в крака му.
И тогава иззад ъгъла се показа още един убиец.
Нямаше време за мислене.
Акс скочи върху него, повали го на паважа и се озова отгоре му. Само че бездушното копеле беше хитро или пък наистина му се живееше, защото успя да сграбчи прясната рана на Акс и да стисне.
Черна пелена се спусна пред очите на Акс, контролното му табло даде за миг на късо.
После обаче побесня. Вкопчи ръка в гърлото на лесъра и за миг зърна оголени човешки зъби, с техните странни плосковърхи резци, татуировка с формата на сълза под едно кафяво око и рошава коса, която изглеждаше така, сякаш не беше подстригвана от месец.
А после вдигна кинжала над рамото си така, както бе направил Бъч, и го прониза в главата, забивайки острието през черепа и дълбоко в мекото сиво вещество зад костта.
Конвулсии. Тялото на лесъра се разтресе като парцалена кукла, пръстите му пуснаха бедрото на Акс и ръцете му тупнаха върху асфалта, сякаш ръкопляскаше, докато краката му ритаха, сякаш плуваше.
Акс се претърколи настрани и повърна от болка. После обаче се пресегна да си вземе кинжала, който стърчеше над веждата на убиеца…
Беше заседнала. Не можеше да я извади. Беше я забил толкова силно, че беше строшил черепа и острието бе потънало в шибания паваж.
Скочи на крака, като се олюляваше, и си помисли: майната му, поне убиецът нямаше да отиде никъде.
Нямаше повече съзнателна мисъл.
Очите му осигуриха моментална преценка на ситуацията: Бъч беше вкопчен в ръкопашен бой, борейки се за контрол над пистолета си с един убиец, който изглеждаше като защитник от някой отбор по американски футбол, а Рейдж тъкмо рухваше на колене в средата на уличката, докато силата не просто го напускаше, а изтичаше от него заедно с кръвта му, образувала локва под него.
С боен вик Акс се хвърли напред, въпреки огнестрелната рана в крака.
Скочи на гърба на първия изпречил му се лесър, вкопчвайки се с бедра в него и стискайки ушите му с ръце. След това извъртя главата му надясно толкова рязко, че лигаментите и сухожилията от лявата му страна се скъсаха и изскочиха от кожата.
Беше ред на следващия.
Оставяйки тялото да падне, където си иска, той се метна напред в същия миг, в който един убиец разви верига и понечи да я увие около гърлото на Рейдж. Как ли пък не! С бързо движение Акс извади по-малкия си ловджийски нож и събори лесъра настрани.
Намушка го толкова мълниеносно и толкова пъти, че не просто го обезвреди, а направо го смля на кайма.
След което трескаво се насочи към последния.
Той имаше нож. Дълго, назъбено острие, което можеше да причини сериозна вреда, особено на брат, който очевидно беше на ръба на това да изгуби съзнание. Ръцете на Рейдж се размахваха безцелно, вместо да нанасят стратегически удари, равновесието му никакво го нямаше, кожата му беше бяла като снега.
Акс се подхлъзна и падна. Тежко. Приземи се лошо.
Докато се хлъзгаше по снега, коженият панталон го предпази от ожулване, но не и от още една огнестрелна рана, която пристигна с вече познатата пареща болка, но този път в рамото. А нещо като че ли го и прониза може би?
А после Рейдж рухна и вече нищо друго нямаше значение. Могъщият брат се подпря на едната си длан, а после и на другата и резултатът изглеждаше трагичен — убиецът с ножа щеше да мине отзад и да пререже гърлото му, довършвайки започнатото.
Никакъв рев този път. Акс също губеше сили.
Вместо това просто се надигна, макар зрението му отново да примига, и се втурна напред не толкова тичайки, колкото препъвайки се и залитайки.
Нещо жужеше около главата му, откъде се бяха взели мухи посред декември?
Господи, тялото му изведнъж натежа двойно.
Мамка му, миризмата на кръв беше толкова силна.
Не го беше грижа. Добра се до Рейдж, сграбчи го за косата и вложи цялата останала му сила, за да издърпа брата настрани от свистящото острие на лесъра…
Акс бе този, който срещна ножа.
И той потъна дълбоко. Право между ребрата му.
Ахна и очите му се вдигнаха към небето. А после всичко изведнъж тръгна на забавен каданс. Светът пропадаше… не, вероятно беше той, нали?
Ама какви бяха тези мухи?