Бум! Приземи се тежко. Не че го усети през одеялото от вцепененост, в което беше увит. Просто предположи, че го е направил, защото отскочи, сградите около него заподскачаха, докато земното притегляне не победи законите на баскетболните топки и падащите тела, които не оказваха съпротивление.
Издиша.
Металически вкус. Гъргорене. До ушите му достигна ужасяващо гъргорене и предположи, че се дави в собствената си кръв.
Последното, което видя, докато губеше съзнание, бе как Рейдж се претърколи и го погледна така, сякаш бе също толкова изненадан, колкото и той.
Братът отвори уста и каза нещо, окървавената му ръка се протегна към него, сякаш за да му предложи нещо, за което да се хване.
Акс опита да вдигне ръка.
Ала беше твърде късно.
Това беше краят.
30
Сърце на воин.
Рейдж никога не беше виждал нещо такова. И определено не го беше очаквал от един ученик. Самият той рухваше. Действителността на войната му напомняше, че битките са като Майката Природа: независимо колко добре си обучен и подготвен, от време на време потокът на събитията може да се обърне против теб и само за миг да се окажеш затънал до уши.
Именно това се бе случило с него.
Изгубил бе твърде много кръв. Противниците му бяха твърде много. Беше твърде арогантен, решавайки, че може да се справи, когато половината му ум беше у дома с Бити и Мери, а болка раздираше душата му.
И определено трябваше да използва шибаните си оръжия.
Нещата се бяха обърнали твърде бързо. Краката му бяха омекнали и той си бе дал сметка, че ще падне и тогава всичко щеше да свърши, а бащиното обещание, че ще се пази, ще бъде превърнато в лъжа. Щяха да се нахвърлят отгоре му и да го убият и дори звярът нямаше да е в състояние да го спаси. Очаквал бе драконът да се появи и той почти го беше направил, ала тъкмо когато трансформацията беше на път да се случи, той бе получил артериална рана, кръвта му бе бликнала и това беше краят.
Все пак веднъж звярът го беше спасил в подобно състояние, но не и тази нощ.
Не и тази нощ.
И тогава се беше появил Акс и бе нападнал първия от твърде многобройните лесъри, забивайки кама в гърдите му. След това се бе прехвърлил на следващия, приковавайки черепа му към асфалта, само за да бъде нападнат изотзад от един огромен убиец, който се метна на гърба му, налагайки го по лицето и раменете с верига.
Само че ученикът не можеше да бъде спрян. По дяволите, Акс като че ли изобщо не бе забелязал, че на гърба му има нещо. Дори облян в кръв, намушкан, прострелян в крака и с един лесър на гърба, възседнал го като кон, той не можеше да бъде отклонен — хвърлил се бе към Рейдж и в крайна сметка бе посрещнал ножа, предназначен за неговото гърло, между ребрата си.
Рухнал бе като огромен дъб в гората.
И ето че сега Рейдж посягаше към него, протягаше му ръка през паважа, докато снегът се сипеше по облените им в кръв тела.
Толкова храбър.
Нефокусираните очи на Акс се преместиха към него, погледите им се срещнаха. Кръв течеше от устата на Акс и обливаше гърдите му.
Благодаря ти, синко — оформиха устните на Рейдж. — Благодаря ти…
Изведнъж към тях се втурнаха сума народ, братята, а после и Мани с хирургичната си каравана, и още други. Последва незабавна хирургическа интервенция, направо на земята, за него и за Акс, и Рейдж отказа да изгуби съзнание. Просто нямаше да го направи.
Въпреки че тялото му беше студено и вцепенено, зрението замаяно, а сърцето се блъскаше в гърдите му, той отказваше да напусне реалността.
Боеше се, че няма да се завърне.
Престана да вижда какво правят на Акс, когато Мани се залови с кървящата рана на рамото му, и той вдигна очи към небето. Снегът, който се сипеше от небесата, кацаше върху миглите му и се топеше и той си представи Мери и Бити, доближили глави, усмихвайки му се, сякаш бяха в снежно кълбо.
Пристигнаха две Избраници и когато една китка бе порязана и поднесена към устните му, той направи онова, което трябваше, за да оцелее.
Надяваше се Акс да стори същото. Не искаше смъртта на хлапето да му тежи на съвестта…
След известно време го качиха на една носилка, също като Акс. Не бяха закрили лицето му с чаршаф, значи, трябва да беше жив, нали така?
— Искам да го видя — нареди той.
Окей, „помоли“ вероятно беше по-точно, като се имаше предвид колко слаб беше гласът му.
Избутаха носилката му до тази на Акс. Той беше гол и целият в превръзки, венозна система се вливаше в ръката му, от ребрата му излизаха тръбички, сърдечен монитор пиукаше като развален метроном.