— Я чакай, Хъмпти Дъмпти не беше ли паднал и се пръснал на парчета? Мисля, че метафората, която търсиш, е по-скоро нещо с лепило? Тиксо?
Доктор Манело се усмихна и посочи към торбичката на системата.
— Имаш ли някаква представа какво бих могъл да ти пусна тук?
— Това звучи доста мръснишки. А аз напоследък си падам по жени, така че не си мой тип.
Хирургът се отправи към вратата, като се смееше.
— Дай ми десет минути да се организирам. Елена ще дойде, за да те изключи от машинариите. Но ако докоснеш системата в ръката си, няма да те пусна да си отидеш. Ще го направим както аз кажа, ясно?
— Ясно.
Миг преди човекът да затвори вратата, Акс попита дрезгаво:
— Може ли да видя Рейдж? Нали се сещаш, преди да си тръгна.
Доктор Манело погледна през рамо.
— Да, и той питаше за теб. И можеш да останеш там колкото си искаш, защото отиваш с инвалиден стол. О, хич не ми мрънкай за това.
— Изобщо не съм се оплаквал.
— Засега.
Вратата се затвори и Акс си помисли, че поне този тип го разбираше.
И виж ти, след като го „изключиха от машинариите“ и той стъпи бос на пода, изправянето на крака се оказа доста трудно. Хирургът май беше прав за това, че няма да стигне далече.
Елена, медицинската сестра, го изчака търпеливо да се премести запъхтян от леглото в инвалидния стол, след което го откара през две врати от там и почука.
— Влез — разнесе се женски глас.
Сестрата отвори вратата и Акс сам избута инвалидния стол вътре. Живата картина около леглото бе като излязла изпод четката на Норман Рокуел: Рейдж, лежеше по гръб и изглеждаше ужасно, а любящата му шелан и тъмнокосата му дъщеря стояха до него.
И интересно, макар изобщо да не вярваше в светостта на семейството, гледката на тримата заедно го направи мъничко сантиментален. В крайна сметка това бе нещо, което всеки би искал, защото виждаше колко са близки, Рейдж — уловил ръката на момиченцето си, и Мери, която Акс бе срещал мимоходом един-два пъти, прегърнала дъщеря им през рамото.
— Не исках да ви прекъсна — смотолеви Акс.
— Не — Рейдж му направи знак, — влез…
Акс избута стола си до леглото и си помисли: мамка му. Натисна спирачката и се изправи с усилие, улавяйки се за пречките на леглото, за да се задържи.
Леле. Повдигаше му се.
— Благодаря ти, синко — дрезгаво каза Рейдж. — Ти ми спаси живота.
Човече, очите му бяха толкова сини, че почти не изглеждаха истински. И грееха с непролети сълзи.
— А, няма нищо. Просто се радвам, че… е, нали се сещаш… — Мамка му, я чакай, да не би и той да започваше да се просълзява? — Виж, трябва да вървя…
Рейдж стисна ръката му с учудващо силна хватка и повтори:
— Благодаря ти, че ми спаси живота. Направи услуга и на двама ни и не се опитвай да се преструваш, че не е така. Ти си единствената причина да съм жив сега.
Акс просто си стоеше там като някаква талпа. Нямаше представа какво да направи.
Мери наруши мълчанието, обаждайки се от другата страна на леглото с треперлив глас.
— Не знам как да ти се отплатя.
— Нищо. Нищо не искам, госпожо. — Акс вдигна очи, високо, високо нагоре, така че да задържи напиращите сълзи. — Най-добре да си вървя. Отивам си вкъщи.
— Изписват те? — попита Рейдж. — Не се засягай, синко, но не изглеждаш достатъчно добре, за да дишаш без чужда помощ, камо ли да си отидеш вкъщи без надзор.
— Нищо ми няма.
Братът се засмя.
— Звучиш досущ като един от нас.
Още едно кратко мълчание, през което Акс отчаяно се мъчеше да не зациври.
— Ела тук, синко.
Рейдж изпръхтя, докато се надигаше в леглото, и по някаква тъпа, малоумна, ненормална причина Акс се приведе към него. Докато се прегръщаха, се чу да казва:
— Ами ако не бях стигнал навреме? Това… все това се разиграва в главата ми.
— Само че ти стигна навреме.
— Но ако не бях? Щеше да умреш и вината щеше да е моя.
Рейдж го пусна и рухна върху повдигнатата горна половина на леглото.
— Не, вината щеше да е моя. Ще говорим за това по-късно, но вярвай ми, като някой, който прекрасно познава този начин на мислене, няма по-голяма глупост от това да се укоряваш заради нещо, което съдбата е решила дали да се случи, или не.
— Да.
— Знаеш ли? — Братът изпусна дъха си накъсано. — Ще ми се да ти кажа, че войната става по-лесна. Ала не е така. Просто свикваш с това колко е ужасна. Това поне мога да ти обещая. И, хей, ти започваш с успех. По-добре, отколкото като… — Рейдж хвърли поглед към дъщеря си. — Нали се сещаш. Трън. Метла. Четка за баня. Стик за хокей. Прът за шатра. Прът за шатра. Прът за шатра.