— Да ти донеса ли нещо? — попита, когато се върна и приклекна до него.
В отговор той просто вдигна поглед към нея; очите му омекнаха, напрежението се отцеди от лицето му.
— Всичко, от което се нуждая, е тук до мен.
Посегна да я погали по бузата и тя се приведе към него, така че да не му е твърде трудно.
— Какво се случи, Акс?
— Няма значение. — Пръстите му се плъзнаха по линията на челюстта ѝ, по шията ѝ. — И вече нищо не ме боли.
Елиз наведе поглед към тялото му и изруга. Нощницата се беше повдигнала, разкривайки дебела превръзка около бедрото му. Както и подутина под другата му ръка там, където бяха ребрата му. И, о, господи, лицето му.
— Толкова ли съм грозен? — прошепна той.
— Никога. Не и за мен.
— Няма нищо, можеш да го кажеш. Ти харесваш истината, забрави ли?
Единственото, което Елиз бе в състояние да стори, бе да поклати глава, защото очите ѝ започваха да се наливат със сълзи, ръцете ѝ трепереха и всичко като че ли рухваше около нея.
— Добре съм — тихо каза той. — Ела, легни до мен.
Елиз се изтегна и се подпря на лакът.
— Няма да ми кажеш какво се е случило, нали?
— Просто не е важно.
— Напротив, важно е.
Той обаче не отговори. Лежеше и се взираше в нея.
— Ще ми се да можех да направя нещо — каза тя.
— Можеш.
— Какво?
— Донеси ми четката и пастата за зъби от горния етаж и чаша с вода. Страшно ми се иска да си измия зъбите.
За частица от секундата Елиз помисли, че се шегува. А после се усмихна, защото молбата му я накара да се почувства полезна.
— Нещо друго? — попита, докато се надигаше.
— Да, но ще ти кажа, след като си измия зъбите.
Елиз примига. А после поклати глава.
— Ти… ти не ме сваляш, нали?
— Да не би това да те обижда?
Тя избухна в смях.
— Ни най-малко. Просто в случай че не си забелязал, ти си полумъртъв.
Акс се усмихна и бе толкова прекрасно да го види такъв.
— Ни най-малко. Ни най-малко.
Невероятно бе как смяната на обстановката те кара да живнеш.
Когато Елиз се върна от втория етаж с поисканата ментова система за освежаване и чаша за изплакване, сякаш му вляха доза морфин. Само че без опиата и спринцовката. Изобщо не усещаше болка.
— Защо не го направя вместо теб? — предложи тя, вдигайки четката и тубичката.
Акс кимна и тя се залови за работа, навеждайки глава. Косата ѝ, която бе прибрала в опашка, се плъзна над рамото ѝ и се люшна напред, докато тя изстискваше бялата паста върху твърдите косъмчета.
Окей, това прозвуча мръсно.
Разбира се, в настоящото си настроение би могъл да вземе нещо толкова невинно, колкото махането на капачката, изстискването на тубичката или начина, по който държеше четката му в ръка, и в мислите си да го превърне в нещо порнографско…
— Как ще го направим? — попита тя.
Акс плъзна поглед по тялото ѝ и отговори наум: Като вдигнеш нощницата ми и ме възседнеш, след като се съблечеш. А после ще ме яздиш като бика, който съм.
Леле. Страшно романтично.
— Ще се надигна и… — Простена и остави безполезната топка на врата му да тупне обратно назад. — По дяволите!
Усмивката на Елиз изникна над него.
— Отвори уста.
Той се подчини, хладният, освежаващ аромат беше напълно удавен от нейното ухание, от нейната красота, от неговия копнеж. Тя приключи, като изплакна четката в чашата с вода, отново и отново, отмивайки пастата от устата му по този начин, и дори ако крайният резултат не беше съвършен, поне вече не усещаше вкус на кръв в устата си.
Нямаше да го усети и тя.
Елиз сложи чашата и четката настрани и дръпна ръба на пухкавия си пуловер надолу, за да избърше устата му.
— Така по-добре ли е?
— Прекалено зле ли съм за целувка?
— Не — прошепна тя.
Приведе се към него, но той я спря.
— Ще разпуснеш ли косата си?
Споменът за това как кичурите на косата ѝ се развяват около онзи човек пред ресторанта все още бе в ума му и той искаше да притежава това късче приказна магия, която някакъв друг тъпак бе преживял с нея, да му го отнеме, да го направи свое.
Освен това обожаваше миризмата на шампоана ѝ.
Тя свали ластичето от косата си и се върна при него, лицето ѝ беше обвито като в рамка от меките вълни. И ето че устните ѝ докосваха неговите, а той използваше цялата си сила, за да сложи ръце над лактите ѝ.
— Може да легнеш върху мен? — каза до устата ѝ.
— Къде си ранен?