— Намушкаха ме в ребрата, нищо особено…
Тя се надигна рязко.
— Какво?!…
Акс махна с ръка.
— Не е проблем.
— Искам да видя.
Хммммммм. Ако го съблечеше, щеше да придобие съвсем ясна представа точно колко бе зле. От друга страна, щеше да бъде гол-голеничък.
Съвестта му надделя.
— Ъ, не нося нищо отдолу. Ама наистина нищо.
Очите ѝ се премрежиха.
— Нямам нищо против.
Сексапилният ѝ тон накара хълбоците на Акс да подскочат.
— В такъв случай махни проклетото нещо от мен. В кухнята има ножица. До печката.
Звукът на стъпките ѝ през малката къща, също както когато се беше качила на горния етаж, го накара да осъзнае колко празно бе мястото обикновено и колко тихо бе всичко тук, далече от града. В тази селска част на Колдуел нямаше шум от среднощен трафик, нито светлина от сгради и улични лампи, наблизо нямаше съседи.
Интересно, досега не бе имал особено високо мнение за този имот, ала усамотението му харесваше. Особено когато тя беше тук.
— Ще бъда внимателна — каза Елиз, връщайки се от кухнята, и коленичи до него. — Мисля, че ще трябва да започна отдолу.
Дъхът на Акс секна, а после стана учестен.
— Елиз?
— Какво? — попита тя, навеждайки се към ръба на нощницата с ножицата.
— Нали си даваш сметка, че аз…
Странно бе как мъж като него, правил почти всеки възможен сексуален акт, нерядко пред очите на множество хора, изведнъж беше станал срамежлив. Ала разликата бе, че искаше Елиз да хареса как изглежда. В онези други ситуации не му беше пукало.
— Какво? — прошепна тя. — Искам да те чуя да го казваш.
— Корав съм — простена той. — За теб.
Да, това беше най-несексапилното нещо на света, което пациент би могъл да каже на една жена. Да чуеш как някакъв пребит, превързан, изпозашит Франкещайн ти казва, че едничката част от него, която не беше посинена, е готова за действие.
Ала по някаква причина нея като че ли изобщо не я беше грижа как изглежда. Усмивката ѝ беше приказна.
— Е, в такъв случай ще трябва да направя нещо по този въпрос, нали така? — промърмори тя.
Пенисът му потръпна, сякаш правеше коремни преси, а Елиз се залови за работа със сребърната ножица, чиито остриета искряха на светлината на пламъците, когато тя започна да реже право през средата.
Режещият звук на двете остри половини, срещащи се отново и отново, съвсем близо до ерекцията му, едва не го накара да свърши.
А после тя прокара ножицата по дължината ѝ.
Акс се вкопчи в одеялото, стискайки ръце в юмруци, отметна глава назад и като изскърца със зъби, простена:
— Свършвам… господи…
Освобождаването беше по-могъщо от което и да било в секс клуба, усещанията толкова ярки и чисти, че бяха като остриетата, разрязващи тялото му.
Само че се тревожеше какво ще си помисли тя за това. Не искаше да стигне твърде далеч, твърде бързо…
Не, напразно се беше тревожил. Елиз беше запленена, белите ѝ вампирски зъби прехапаха долната ѝ устна, сякаш се мъчеше да сдържи собствените си стонове на наслада, очите ѝ бяха впити в пениса и еякулацията му, а тялото ѝ — готово да го възседне.
Само че когато всичко свърши, ножицата продължи към корема му. После още по-нагоре, към гърдите и чак до врата му.
Акс не би могъл да помръдне, дори да искаше. Особено когато, след като приключи, Елиз отмести плата настрани и се облегна назад.
— Искам да те докосна — каза с благоговение, което го накара да пламне.
Първо го целуна и господи, беше невероятно да се намира под неин контрол, в нейна власт. Беше гол, уязвим заради нараняванията си и толкова зажаднял за нея, че тя би могла да направи каквото си поиска с него, а той би я умолявал за още, по-силно, отново, отново, отново, Елиз, моля те, вземи ме отново…
Ръцете ѝ бяха като вода, милваща кожата му, езикът ѝ близна устата му и проникна в нея, вземайки, докато даваше от себе си. А после започна да го целува по шията.
— Какви са тези татуировки? — попита, докато устните ѝ докосваха вената му. Ключицата. — Само от едната страна? Също като обиците и пиърсингите ти.
— Две половини — промълви той, докато долната част на тялото му се извиваше, ерекцията му — гореща и тежка, почиваше върху корема му.
— На теб?
Той кимна и се опита да отговори.
— На това кой съм, кой ми се иска да бях.
Елиз замълча за миг.
— Кой искаш да бъдеш?
За частица от секундата настроението бе заплашено, появиха се пукнатини в горещината и страстта. Не можеше да позволи това да се пръсне. То бе прекалено хубаво, прекалено рядко.