Размерът на нараняванията му я плашеше. Ако това можеше да се случва, когато излизаше да се бие всяка една нощ, колко време щеше да мине, преди изобщо да не се прибере у дома?
По тази логика би трябвало да го направи, защото всеки миг можеше да го изгуби.
А после си помисли за себе си, за годините, които бе прекарала на резервната скамейка на живота. Годините, в които се беше държала според ценности, които ѝ бяха наложени отвън, не такива, родени от онова, в което вярваше наистина.
В този миг един красив мъж, който бе неизменно мил и изпълнен с разбиране, и я бе подкрепил дори срещу баща ѝ, искаше да бъде с нея. А тя беше необвързана, привлечена от него и се намираше в уединението на едно свещено място.
Би било безумие да откаже. Особено когато толкова силно го желаеше.
Свали си пуловера и блузата с дълъг ръкав, която носеше отдолу. Махна сутиена и се изправи.
А после продължи по-бавно, защото Акс я гледаше с благоговейни очи, очевидно мъчещ се да запомни всяка подробност от тялото ѝ. Клинът се плъзна надолу по бедрата, по колената ѝ и тя го изрита настрани и се изправи над него, останала само по бели бикини.
— Ще се обърнеш ли за мен?
Гласът на Акс бе почти умоляващ.
Тя се повдигна на пръсти и се завъртя, показвайки му дупето си. А после пъхна палци под плата и смъкна бельото си до пода, навеждайки се, без да разтваря крака, така че да му покаже точно онова, което знаеше, че иска да види.
Не беше нужно да казва нищо — гръмовното мъркане и вулканичните му очи ѝ казваха всичко, което искаше да знае.
Стъпи над него, обкрачвайки хълбоците му. Светлината на пламъците по кожата ѝ, тежестта в гърдите ѝ, настойчивият копнеж между краката ѝ я караха да се чувства могъща и властна и се радваше, че се случва по този начин.
Щеше да бъде невероятно. Защото двамата с Акс щяха да го направят такова.
Коленичила, тя сложи длани от двете страни на главата му и го целуна, отново и отново, давайки си ясно сметка колко отворена бе сърцевината ѝ над възбудата му, колко бе готова, колко съвършено бе всичко това. И докато устните им продължаваха да се движат една до друга, топлината на тялото му се надигна към нея и дланите му помилваха бедрата, кръста ѝ, уловиха гърдите ѝ в шепи. Когато не бе в състояние да понася чакането и миг повече, Елиз бе тази, която пое контрола, докато го докосваше до женствеността си, отърквайки го в себе си.
И двамата изругаха.
А после тя го постави внимателно на правилното място и се отпусна върху него. Усещането от разтягане и изпълване изобщо не беше болезнено и тя се радваше, че вече бе изгубила девствеността си, така че този дискомфорт вече беше преодолян и можеше да се наслаждава на всеки миг от случващото се.
Използвайки кръста и хълбоците си, тя започна да го язди, а той ѝ помогна, отвръщайки на нейните тласъци със свои. Гърдите ѝ се полюшваха, дъхът ѝ излизаше на пресекулки, а светлината на огъня превръщаше всичко в забавен каданс, а може би мозъкът ѝ го правеше.
Задаващото се освобождаване бе като влак в тялото ѝ, набиращ скорост, наслада, която се усилваше и усилваше, излъчваща се от женствеността ѝ. И през цялото време не преставаха да се целуват, не откъсваха очи един от друг и…
Нейният оргазъм дойде пръв и неочаквано, като скъсан ластик, само че нямаше болка, единствено изригване и прилив на вълна след вълна от прекрасни контракции, в които ѝ се искаше да се изгуби завинаги. А после тласъците на Акс станаха още по-мощни, потъваха все по-дълбоко, с несдържан ритъм така, както бе станало и в устата ѝ.
След това? След като всичко свърши? След като горещината започна да угасва?
Той поде всичко отначало.
Беше най-страхотният секс в живота му.
Спиращ дъха, реши Акс много, много по-късно, когато Елиз най-сетне се изтегна върху гърдите му, телата им бяха заситени, а еротичната им жажда — минала на заден план, поне за следващите час-два.
Акс прокарваше връхчетата на пръстите си надолу-нагоре по гръбнака ѝ, наслаждавайки се на усещането от гладката ѝ кожа, тежестта на тялото ѝ, миризмата на женствеността ѝ. Би могъл да остане така до края на жалкия си живот.
Знаеше обаче, че скоро ще съмне.
— Елиз? Будна ли си?
— Мммм?
Той я помилва по косата.
— Трябва да е почти шест часът. Макар да ме убива, най-добре се прибирай.
Тя повдигна глава от гърдите му. Очите ѝ бяха сънени на угасващата светлина на огъня, устните ѝ бяха подути от целувките му, а бузите ѝ — все още пламнали.
— Искам да остана тук — каза тя.