Стъпалата бяха ярко осветени, но самото лоби бе тъмно, само няколко лампи светеха приглушено. Изглеждаше пусто. Може би маскировката им беше ненужна. Охраната в парка определено бе лесна за премахване. Грей беше заварил своята жертва да спи.
Врагът явно смяташе, че е в безопасност на острова — особено след като нямаше представа, че някой все още търси Аманда.
Грей тръгна с останалите нагоре. Държаха лицата си извърнати от камерите. Грей направи знак на Тъкър да избърза напред и да провери високите стъклени врати, водещи към лобито. Той изтича и дръпна. Вратата се отвори. Тъкър въздъхна с облекчение. Нямаше да им се налага да рискуват да се издадат, като взривят пантите с топчета пластичен експлозив или по-сериозна пиротехника.
Единственият разочарован от лесното влизане беше експертът по експлозиви.
— Ох, да му се не види — измърмори Ковалски. — Така се бях наострил да гръмна нещо.
Грей го сръчка в гърба с дулото.
— Мърдай.
Ковалски се препъна на прага. Грей и останалите се скупчиха зад него.
Лобито беше пет етажа високо и привличаше погледите нагоре. В центъра се издигаше величествено спирално стълбище, направено изцяло от стъкло. Кристали Сваровски проблясваха на слабата светлина, изобразявайки различни морски създания. Стълбището започваше от входа и се виеше нагоре около централната ос на кулата.
Единственото осветление идваше от пръстен огромни колони, също направени от стъкло. Те представляваха масивни вертикални аквариуми, от които струеше мека светлина, която бавно сменяше тоновете си.
Отначало Грей си помисли, че аквариумите са празни и вътре просто има мехурчета, които улавят и усилват светлината. После очите му свикнаха със сумрака и мехурчетата се превърнаха в медузи с големината на длан, които се носеха във водата.
Вълшебният момент беше прекъснат от рязък вик.
Висока яка фигура се надигна зад бюрото на охраната и тръгна напред, като търкаше очи. Още някой беше хванат да дреме на пост. Мъжът държеше черна барета в ръка. Явно беше лидерът на африканския контингент.
Втора фигура изпълзя зад бюрото и се изправи. Тъмнокожо момиче на тринайсет-четиринайсет години, слабо, с кльощави крайници, в униформа. Избърса уста с опакото на дланта си. Панталоните на лидера бяха разкопчани.
Значи не го бяха хванали да дреме.
Ярост пламна в гърдите на Грей. Знаеше, че много от селските деца, отмъкнати от главатарите в Сомалия, не биваха превръщани във войници като Бааши, а се използваха като сексуални роби.
Или и двете.
Чудовището не откъсваше поглед от Ковалски, докато прекосяваше широкото лоби. Явно неочакваната поява на пленника го беше озадачила. Измамата можеше да продължи още една-две секун…
Лидерът замръзна и ръката му се стрелна към кобура.
Сейчан рязко вдигна своя „Зиг Зауер“.
— Не стреляй! — заповяда Грей. Евентуална престрелка, дори само един изстрел в тази кънтяща кристална зала, щеше несъмнено да вдигне по тревога цялата охрана в залата.
Лидерът освободи оръжието си. Явно не страдаше от подобни скрупули.
Грей обаче беше видял недоловимото движение на китката на Тъкър и бе чул прошепнатата команда.
Каин излетя от сенките зад мъжа и се хвърли напред. Момичето изпищя и отскочи настрани. Кучето удари мъжа в глезена и го подсече. Онзи полетя и падна тежко, главата му изкънтя в мраморния под.
Пистолетът се плъзна някъде в сенките.
Тъкър вече се беше втурнал напред с нож в ръка. Плъзна се на колене и се размина с Каин, който се движеше по инерция в обратната посока. Тъкър стигна до мъжа, вдигна камата си, но после отпусна ръка.
— Вратът му е счупен — каза той.
— Значи всеки си има по един войник — каза Ковалски, като сваляше ръце и кършеше рамене. — Трябва да си взема такова куче.
Момичето се появи отново от сенките. Държеше изгубения пистолет с двете си ръце, насочен към Тъкър. Лицето й бе маска на ужаса.
Тъкър пусна ножа и вдигна ръце.
— Всичко е наред… — тихо рече той.
Момичето рязко каза нещо на сомалийски. Нямаха преводач, но гласът му звучеше повече гневно, отколкото уплашено. Прицели се, пръстите се свиха около спусъка.