— Какво е това? — промълви Пейнтър, без да очаква отговор — но го получи.
— Светата кралска арка — каза Рени и сякаш изненада самия себе си, че е в състояние да отговори.
Пейнтър се обърна към него.
— Откъде знаеш това?
— Защото съм член на гилдията. — Рени явно разчете изумената физиономия на Пейнтър. — Нямам предвид онази Гилдия. Говоря за масоните. Членове на семейството ми са били масони още от Ирландия.
Пейнтър посочи екрана.
— И какво е това?
— Не знам какво е цялото тълкуване. Изобразен е ритуалът три пъти по три, което е свещено число за масоните. Това е част от инициацията в специалната степен Кралска арка, но около нея има много загадки, включително и около произхода й. Твърди се, че е свързана с тамплиерите.
Ритуалът три пъти по три… с други думи, девет… представлява броя на основателите на ордена.
Пейнтър впери поглед в екрана. „Какво прави тази рисунка в сървърите на генетична лаборатория?“
Въпреки че му изглеждаше странно, подозираше какъв е отговорът — но само заради предишния разговор с Рени. Пейнтър заразглежда тримата сплетени мъже и триглавите змии. Изображението изглеждаше зловещо, подобно на тройната спирала, трите нишки, сплетени в една. Дори Рени беше използвал израза „змия, увита около дървото на живота“, за да опише тройната спирала.
Пейнтър прочете анотацията под рисунката, в която се съобщаваше източникът — някаква книга, озаглавена „Масонски ритуали и описания от Дънкан“, издадена през 1866 г.
„Как е възможно в книга, излязла преди почти век и половина, да се говори — поне символично — за тройна спирала?“
Пейнтър си припомни името на папката.
ИСТОРИЯ И ПРОИЗХОД.
В това имаше нещо важно. Искаше му се съдържанието на папката да бъде възстановено колкото се може по-скоро — ако изобщо беше възможно.
Джейсън внезапно нахълта отново. Носеше мрачни новини.
— Директоре! Току-що изгубихме връзка с Чарлстън. Устройството на капитан Брайънт замлъкна насред предаването.
Пейнтър се изправи.
— Батерията? От нея ли е?
— Не, сър. Този път следяхме състоянието й. Още има заряд.
Сърцето на Пейнтър се сви. Оставаше само едно обяснение.
Джейсън го каза на глас.
— Явно някой е открил бръмбара и го е премахнал.
Но какво означаваше това за Кат?
26.
2 юли, 18,48 ч.
Чарлстън, Южна Каролина
— Намерете ги!
Кат тихо се вмъкна в едно съседно помещение до тъмния коридор. В последния момент зърна в другия край доктор Маршал, която вървеше енергично към кабинета си, заобиколена от охранители.
— Разделете се! Претърсете всеки шкаф, склад и лаборатория от двете страни!
Кат тихо затвори вратата; ръката й беше мазна и се хлъзгаше по дръжката. Помещението бе осветено единствено от скрийнсейвъра на компютърен монитор. Отново същата странна тройна спирала. Кат се надяваше, че файловете са стигнали до някого в Сигма.
Когато очите й свикнаха с полумрака, тя забеляза, че покрай съседната стена има лавици с петлитрови стъкленици, които отразяваха слабата светлина. Вътре се носеха някакви тъмни неща. Кат зърна мънички свити пръсти. Извърна се. Не искаше да вижда повече ужаси, онези жени в резервоарите в основното помещение й бяха достатъчни. Стъклениците явно съдържаха крайния продукт от същото проучване.
Все още държеше сгъваемия си нож, вече изтъпен от цялото рязане. Беше имала само две минути да се подготви за онова, което предстоеше, и едва успя да скрие Ейми на сигурно място. Продължаваше да изчислява наум, докато времето изтичаше.
„Седем резервоара… двайсет и един килограма на квадратен сантиметър… приблизителен обем на лабораторното пространство…“
Започнаха да се отварят и затръшват врати, чуха се викове. Охранителите бързо претърсваха помещенията и приближаваха. Кат беше оставила една врата отворена надолу по коридора, но щяха да стигнат първо до нея.
Какъвто бе планът.
Затвори очи и пое дълбоко дъх. Използва последните секунди, за да размаже на дебел пласт гъстата като желатин течност по лицето и обръснатата си глава. Дрехите и тялото й също бяха омазани в хидрофилния гел — същото възрозово вещество, което изпълваше чудовищните резервоари в основното помещение.