Грей си представи турбините, които бе видял горе — и ключовата дума бе горе. Основните генератори би трябвало още да не са наводнени.
Оказа се, че наистина е така — асансьорът бавно тръгна нагоре. Нивото на водата постепенно започна да спада. Всички въздъхнаха с облекчение.
Аманда тихо изстена — действието на упойката започваше да отминава. Обещаващ признак, въпреки че бургията продължаваше да стърчи от главата й. След като излязат на безопасно място, можеха да опитат…
Силен трус запрати всички в единия край на кабината.
Ушите на Грей отново изпукаха.
Отдолу се надигна грохот, който ставаше все по-силен и по-силен, сякаш към тях се носеше товарен влак. Грей си представи как колоната вода се издига в шахтата на асансьора, след като кухината в пилона най-сетне се е запълнила.
— Минаваме сервизните нива — каза Сейчан и се вкопчи с все сили в ръката му, предавайки му цялата си надежда.
„Почти стигнахме“.
Би трябвало да са в безопасност, след като асансьорът се изкачи над морското ниво и стигне до сухото лоби.
В следващия миг светлината угасна.
Издигането им рязко спря.
Ковалски изруга цветисто в мрака.
— Генераторите — прошепна Сейчан.
Водата явно беше достигнала тяхното ниво — и продължаваше да се надига. Грохотът на товарния влак под тях се превърна във вой.
— Дръжте се! — извика Грей.
Огромна сила блъсна кабината и я запрати с шеметна скорост нагоре по шахтата.
Поне се движеха в правилната посока — но докога?
— Тъкър, помогни ми да отворя вратата!
Грей знаеше, че ще имат само една възможност. След като мощният поток отслабнеше, кабината щеше да полети обратно надолу и да се разбие.
С нов прилив на сили двамата се справиха с вратата. Стената на шахтата се носеше покрай тях — и в следващия миг се появи външната врата на лобито. Кабината спря и се заклати, кацнала на върха на мощния фонтан.
Но само за момент.
Водата нахлу в отворената кабина, напълни я и тя бавно започна да потъва.
— По-бързо!
Грей и Тъкър натиснаха външната врата и я отвориха колкото останалите да успеят да се промъкнат през цепнатината. Сейчан помогна на Ковалски, който носеше безжизнената Аманда. През това време кабината продължаваше да се пълни и да потъва.
Тъкър избута със свободната си ръка Каин — и кимна на Грей. И двамата бяха до кръста във вода. Само половината от кабината беше на нивото на лобито.
— Върви! — каза Тъкър.
— Заедно — възрази Грей.
Нямаха време да броят до три и просто се метнаха през отвора. Прибраха краката си миг преди кабината да потъне надолу в шахтата.
Грей помогна на Тъкър да се изправи.
Двамата направиха няколко крачки във водата. Не можеха да повярват, че са се отървали живи.
Сейчан беше клекнала до Ковалски и проверяваше състоянието на Аманда. Когато се изправи, изражението й беше загрижено.
— Какво има? — попита Грей.
— Родила е.
Тъкър тръгна към Ковалски.
— Но коремът й е още голям.
— Май е бил по-голям. — Ковалски я понесе към стълбите, по-далеч от водата.
— Подранила е — каза Сейчан. — Преждевременно раждане, предизвикано или от стрес, или от медикаменти.
Тъкър се загледа съкрушено към наводнения асансьор.
— Не знаех — виновно рече той. — Ако имах представа, щях да потърся още. Да се опитам да открия бебето.
Грей постави ръка на рамото му.
— И без това едвам успяхме. Ако се беше забавил и една минута, Аманда можеше да е мъртва. Всички можехме да сме мъртви. И няма гаранция, че бебето се е родило живо. Или че вече не са го евакуирали.
Логиката на Грей не успокои особено Тъкър. Той продължи да гледа към вратата. Каин застана до него и побутна ръката му с нос. Тъкър погали кучето; предпочиташе да потърси утеха в него вместо в думите.
Грей се извърна и зашляпа… зашляпа?
Погледна към краката си. Водата все още стигаше до глезените му.
— Защо тук е още наводнено?
— Не само тук — обади се Сейчан на няколко метра от него и посочи през лобито към стъкления вход на Бурдж Абаади.
Грей се опули.
Осветеният от звездите парк около кулата беше наводнен. Черни вълни минаваха между дърветата и се разбиваха в стълбището пред небостъргача.