Лиза наби спирачки и спря пред нея.
— А сега има ли сигнал? — попита тя, докато чакаха бариерата да се вдигне.
— Няма.
Лиза видя в огледалото как погледът на Кат се спира върху тила на Кранстън. Докторът беше странно умълчан и вече не се оплакваше от начина, по който го бяха завързали.
Глухо боботене оповести вдигането на моста… но след това се усили, превръщайки се по-скоро в ръмжене.
Лиза се намръщи. Явно механизмът на стария мост се беше повредил.
Реакцията на Кат беше по-груба. Тя рязко се изправи и изхвърли мобилния телефон през прозореца. В същото време стисна рамото на Лиза.
— Разкарай ни оттук! Веднага!
Предупреждението дойде твърде късно.
Сив хеликоптер внезапно се появи от речното корито от лявата им страна и увисна високо над моста.
Лиза превключи на задна и натисна газта. Понесе се обратно към кръстовището, завъртя колата на 180 градуса, готова да побегне, но хеликоптерът беше по-бърз. Пресече им пътя и се спусна, блокирайки пътя.
Лиза наби спирачки, за да не се блъсне в перката.
Вятърът от ротора заблъска предното стъкло на джипа.
— Хвърлете оръжията си през прозорците! — изрева високоговорител. — Излезте с вдигнати ръце!
За подсилване на заповедта малката картечница, монтирана под хеликоптера, затрака и изплю редица куршуми пред форда.
Лиза се обърна към Кат.
Тя поклати глава.
— Изпълнявай.
Кранстън се усмихна в настъпилата тишина.
— Дами, не сте единствените, които крият изненади. — Той се обърна неловко назад. — Успях да изключа клетъчния предавател на телефона и да пусна сателитния сигнал.
„Превърнал е телефона в проследяващо устройство — осъзна Лиза. — Нищо чудно, че Кат го изхвърли“.
Кранстън се намръщи.
— Все пак трябва да призная, че реакцията беше побърза, отколкото очаквах. Явно работодателите ми наистина не искат да се измъкнете. Но защо? Кои сте вие, по дяволите?
Кат опря пистолета в ухото му.
— Така и няма да разбереш.
Очите му станаха огромни, миг преди пистолетът да изтрещи и да отнесе половината му лице.
Лиза се сви от внезапната бруталност. Ушите й пищяха, докато Кат хвърляше оръжието през прозореца. Все пак успя да чуе свирепия шепот на приятелката си.
— Това беше за Ейми.
Вашингтон, окръг Колумбия
Пейнтър седеше на стола на Кат и търкаше очи. От едва доловимия аромат на жасмин не беше останала нито следа. Може би се беше разнесъл покрай цялото влизане и излизане от кабинета. Или пък вече бе свикнал с него. Така или иначе го гризеше усещане за загуба и го изпълваха лоши предчувствия.
„Просто си уморен“ — опита се да се убеди той.
Джейсън и Лайнъс продължаваха да издирват форда. Пейнтър беше пуснал безброй пъти записа и бе гледал неясната фигура кадър по кадър. Знаеше, че това е Лиза.
Изпитваше облекчение, че тя още е жива, но и от нея, и от Кат продължаваше да няма нито вест и Пейнтър имаше чувството, че някой е забил леден нож в корема му и бавно го върти.
Застави се отново да погледне картата на монитора. На нея се виждаше Южна Каролина и части от Северна Каролина и Джорджия. На зеления фон имаше големи червени петна. Това бяха земите, собственост на фамилия Гант.
Пейнтър подозираше, че Лиза и Кат са скрити някъде сред аленото поле.
А това беше силно предизвикателство.
Фамилията Гант бе пристигнала на бреговете на двете Каролини един век преди основаването на страната и бе създала град Чарлз Таун, който по-късно станал просто Чарлстън. Богатството и властта им растели бързо благодарение на връзките им със Стария свят, както в Англия, така и във Франция. С разрастването на фамилията се разраствало и влиянието й, което започнало да обхваща университети, власти, военни институции и банкови кръгове.
И голяма, част от това богатство се превърнало в земя.
В началото на миналия век се говорело, че Гант можели да яздят от единия край на щата до другия — от бреговете на Чарлстън през низините и нагоре към планините Блу Ридж, без нито веднъж да излизат от собствената си територия.
Днес Гант можеха да прекарат стадо говеда през щата и да твърдят същото.