Но дори и този път се затваряше.
Отпред два жилищни блока се бяха подпрели един друг като пияници. Десният се облягаше на левия и бавно падаше, сипейки изпотрошени стъкла и отломки.
— Давай! — извика Сейчан.
Грей нямаше избор. Отново форсира двигателя и той изрева, изхвърляйки струи вода. Лодката се понесе като ракета, мъчейки се да профучи под спускащата се гилотина от стомана, бетон и стъкло.
Ковалски се наведе над Аманда, която беше в скута му.
— Не мога да гледам.
Сейчан отново се пресегна и сграбчи ръката на Грей.
Тъкър опря крака в облегалката на капитанската седалка.
Само един от екипа имаше различно мнение.
Каин излезе напред, пъхна се под ръката на Сейчан и вирна нос към вятъра. Размаха енергично опашка и заудря с нея Грей по рамото.
Окуражен по такъв начин, Грей стисна с все сили кормилото. Скутерът се понесе с рев през останалото свободно водно пространство, вдигайки над сто километра в час.
Пред тях сградата започна да пада по-бързо, проходът под нея ставаше все по-тесен.
Но Грей вече беше взел решение.
— Долу! — извика той.
Пръстите на Сейчан се впиха болезнено в ръката му, когато тя приклекна, притискайки с другата си ръка Каин.
Скутерът стигна отвора и полетя под падащата кула сред дъжд от стъкло. За няколко секунди светът се изпълни с писъка на разкъсвана стомана и оглушително стържене на бетон.
Сякаш излязъл от релси влак се преобръщаше над главите им.
След това изхвърчаха на открито…
… точно когато кулата се срути в морето зад тях, вдигайки огромна вълна, която ги захвърли заедно с други отломки далеч към тъмните води.
Само дето тези води не бяха напълно тъмни.
Кордон от светлини блокираше морето на триста метра пред тях. Успяха да различат катер с размерите на яхта.
Охраната на острова беше организирала блокада.
Грей намали скоростта.
— Може да не са ни видели — каза Сейчан.
Той я изгледа със съмнение. Насочи отново вниманието си напред и страховете му се потвърдиха.
Три светлини се отделиха и се насочиха към тях.
Грей завъртя скутера и се понесе в обратната посока. Там имаше още светлини, други съдове от блокадата. Но не те бяха целта му. След като спечели известна дистанция, той зави зад някакво плаващо дървено скеле.
— Не ми се вярва, че ще успеем да се скрием тук — каза Ковалски.
Грей стана и посочи през борда.
— Всички навън.
Сейчан сграбчи ръката му.
— Какви си ги намислил? Можем да им избягаме.
— Не и ако сме толкова натоварени — бързо отвърна Грей. Посочи таблото. — Горивото ни почти е свършило. Нямаме достатъчно, за да стигнем до сушата.
— Тогава какво смяташ…? — Сейчан го изгледа твърдо. — Решил си да ги залъжеш.
— Това е най-добрият шанс за Аманда. Свалям ви тук, бягам и ги карам да ме преследват колкото се може по-дълго. — Той посочи Ковалски. — Устройството на Джак Къркланд е у теб. Може да е оцелял и да се добере до вас. Ако не…
Ковалски погледна дъските.
— Ако ли не, ще построя лодка.
— Постарай се — каза Грей.
Останалите бързо свалиха обувките и горните си дрехи. Тъкър махна бронежилетката на Каин, за да може партньорът му да се движи по-свободно.
Оставиха Аманда в болничното й облекло. Тя започваше да излиза от упойката, но си оставаше вцепенена. Грей се боеше, че е на път да изпадне в шок. Изобщо не му се искаше да я оставя насред морето, но какъв друг избор имаха?
Помогна на Тъкър и Ковалски да я свалят през борда. Поне водата тук беше по-хладка в сравнение с онази долу.
— Дръжте главата й високо — предупреди ги той.
Каин цопна до тях.
Грей се обърна към Сейчан. Тя бе останала облечена, със скръстени на гърдите ръце.
— Не идваш с мен — каза той, след като разбра намерението й.
— Напротив, идвам.
— Няма и двамата да се жертваме.
Тя се намръщи и го изгледа, сякаш беше побъркан.
— Кой е казал, че смятам да се жертвам? Искаш да отвлечеш вниманието им, за да не си врат носовете тук. — Сейчан посочи купчината дърва. — Видя ли големия съд? Онзи патрулен катер?
— Да.
— Време е за смяна на ролите. — Тя повдигна вежда.
— Сега ние ще си играем на пирати.