Тъкър вече не чуваше воя на скутера. Беше наблюдавал първоначалното преследване, видя как Сейчан и Грей завиват и увличат триото след себе си, минавайки по края на блокадата.
Надяваше се планът им да проработи, но самият той също имаше мисия — да осигури безопасността на Аманда. Беше я взел от онази хирургическа маса и сега чувстваше още по-голяма отговорност към нея — особено след като разбра, че от бързане да се измъкнат е изоставил новороденото й дете.
„Трябваше да я прегледам по-внимателно“.
Но вече не можеше да направи нищо, за да коригира тази грешка, освен да защитава Аманда.
Затова заплува към пластмасовата кофа за боклук, която се носеше във водата. Грабна дръжката й. Планът беше да направи гнездо около скривалището, за да се скрият сред отломките.
На изток небето вече започваше да изсветлява — изгревът наближаваше. Дотогава трябваше да си направят по-добро убежище.
Не очакваше, че ще останат скрити дълго. Може би два часа. Катастрофа с такива мащаби — потъването на цял остров — щеше да предизвика глобален медиен взрив. Скоро тук щяха да пристигнат телевизионни хеликоптери, ловци на интересни събития и новинарски екипи. Едва тогава щяха да могат да изведат безопасно Аманда от скривалището и да потърсят спасение — нещо, което да бъде заснето.
Именно разгласяването можеше да запази Аманда.
Подобна история задължително щеше да привлече огромна публика.
„Нищо не привлича вниманието по-добре от кръв във водата“.
Когато се обърна да помъкне кофата, от водата пред него се появи перка. После още една. И още една.
Беше забравил, че кръвта привлича не само внимание.
Спомни си акулите чук, които бяха видели на идване.
Нещо бутна крака му.
Тъкър пусна кофата и извади ножа си. Беше оставил пистолета при дъските.
Затърси, като се въртеше във всички посоки, но водите бяха абсолютно черни. Дори перките бяха изчезнали.
После нещо докосна глезена му. Тъкър изрита и удари твърда повърхност. Нещото се надигна под него, като го пое. Секунди по-късно черната вода се стече от стъклената палуба на „Дух“.
Люкът се отвори и Джак Къркланд подаде глава навън. Погледна камата в ръката на Тъкър.
— Значи си решил да атакуваш подводницата ми с този нож? След всичко, през което минах, за да отърва накиснатите ви задници?
Тъкър прибра оръжието. Искаше му се да прегърне капитана.
— Пробвай само да плаваш през рушаща се гора от бетон и остров, който се разпада върху главата ти. — На лицето на Джак беше цъфнала огромна усмивка.
— Едно от най-великите ми изживявания! А сега да ви приберем на борда.
Когато приключиха, Джак бе станал по-сериозен. Особено след като видя състоянието на Аманда. Тя трепереше с посинели устни и бе пребледняла като платно — намираше се на ръба на шока.
Ковалски я уви в сухо одеяло от запасите на „Дух“. Оказа се изненадващо внимателен и грижовен за такъв едър тип. Но одеялото далеч не беше достатъчно.
— Тя се нуждае от незабавна медицинска помощ — каза Тъкър, докато се настаняваше на едно от местата.
Каин седна до него и се облегна на коляното му.
— Знам къде може да я получи — рече Джак. — Наблизо е. Имам първокласна лечебница на борда на „Дийп Фатъм“. Можем да напуснем тези води и след час да сме на безопасно място.
Тъкър се отпусна, изпълнен с благодарност и облекчение.
Джак потопи „Дух“ и потеглиха.
— Какво са направили с нея, по дяволите?
— Не знам — вцепенено отвърна Тъкър.
„И се надявам никога да не науча“.
— Ами другите ви приятели?
Тъкър погледна през стъкления таван и отговори по същия начин:
— Не знам.
— Караме само на пари — извика Грей.
„Дано да имаме поне тях“.
Сейчан седеше до него с два пистолета в скута си. Погледна към Грей. В очите й проблесна страх — не беше глупачка — но той сякаш само разпали още по-силно възбудата й. Тя се усмихна. Косата й се вееше на вятъра, яката на блузата й плющеше и разкриваше шията й.
— Да го направим.
Никога не си беше падала по многото думи.
Той й се ухили в отговор, от което нейната усмивка стана по-широка — все още напрегната и решителна, но и с нещо по-мрачно и меко, нещо, което му се прииска да изследва.
Когато им се отвори време.