С подновена решимост мина през портала от ковано желязо във високата каменна ограда и се озова в зелен оазис насред бизнес парковете. Алеята се виеше покрай старателно подстригани ниски дръвчета, малки бълбукащи фонтанчета и грижливо поддържани благоуханни рози.
Някой беше вложил много средства и усилия да направи клиниката топла и гостоприемна, същинска райска градина, в която мечтите на безплодните двойки могат единствено да се сбъднат. Нищо чудно, че това място привличаше известни и богати клиенти от цял свят. В това число и дъщерята на президента.
Но пък от друга страна, комплексът бе собственост на филиал на една компания на фамилията Гант, занимаваща се с биотехнологии и генно инженерство. Клиниката, основана в началото на осемдесетте, беше краен резултат от изследванията в тази насока и предлагаше на клиентите си най-новите постижения в областта. Освен това имаше свои собствени изследователски проекти и привличаше учени чак от Япония. Продължаваше да заема челни места в изследването на плодовитостта и стволовите клетки.
През последните осемнайсет часа Кат беше проучила подробно клиниката — от екипа и клиентелата до последните й отчети и баланси. Знаеше всичко — откъде купуват чаршафите си, средното количество опасни отпадъци на ден и т.н. Колкото повече задълбаваше, толкова по-сигурна ставаше, че причината за отвличането на Аманда е скрита някъде в четирите сгради на комплекса.
Тази увереност идваше не от нещата, които беше открила, а от онова, което липсваше. След десетилетие събиране на информация по цял свят Кат се беше научила да надушва кога крият нещо от нея. По време на проучването бе стигнала до прекалено много необясними задънени улици и до неща, които не се връзваха помежду си. Най-лошото бе, че в един момент се беше натъкнала на непробиваема корпоративна защитна стена с алгоритми за криптиране, каквито се ползваха само от военните. Дори да можеше да я пробие, страхът я бе спрял. Самият опит щеше да вдигне тревога и да предупреди командващите тук, че някой души около вратата им.
Затова предпочете по-директен подход.
Да дойде лично.
Стигна паркинга и видя кола под наем, сребрист „Ауди А6“. Лиза Къмингс я беше изпреварила, но на приятелката й не се бе наложило да сменя автобуси от летището, за да стигне до клиниката. Бяха дошли поотделно, всяка със своя мисия.
Кат изкачи стъпалата на широката веранда пред главната сграда. Мястото изобщо не приличаше на медицинско заведение. Фасадата бе типична за Чарлстън — каменно имение, сякаш от епохата на крал Джордж, с парапети от ковано желязо, три етажа с балкони и двускатен покрив с покрити с мъх керемиди.
Мина през вратата и се озова в прохладно лоби, което й дойде освежаващо след автобусите и краткото вървене. Рецепцията сякаш я подканваше. Тя тръгна натам, като забеляза с периферното си зрение, че Лиза вече е в чакалнята. Помещението бе обзаведено толкова пищно, колкото можеше да се очаква, съдейки по екстериора — цялото в кадифе и меки тапицерии.
Лиза отговаряше на декора с великолепната си платинена рокля на „Сейнт Джон“ с връзки на кръста. Русата й коса бе разпусната и блестеше под меката светлина, гримът й беше безупречен. Беше дошла в ролята на частен доктор за подбрана клиентела от Вашингтон, за да се запознае с клиниката и евентуално да я препоръча на някои от клиентите си. След няколко минути имаше уговорена среща с директора.
Тя провеждаше общо разследване от горе надолу.
Кат работеше в обратната посока.
— Мога ли да ви помогна? — попита рецепционистката. Беше дребна жена с големи очи, допълнително подчертани от сенките.
Кат приближи бюрото, облегна се на него и се наведе напред малко повече от необходимото, сякаш се страхуваше някой да не подслуша разговора.
— Чух… казаха ми… че търсите донори.
Веждите на рецепционистката се повдигнаха раздразнено.
Кат се наведе още повече, озърна се през рамо и се изчерви от смущение.
— Нали се сещате. Търсите яйцеклетки. Чух, че плащате добре.
Рецепционистката се поизправи и заговори тихо, с донякъде снизходителен тон, подсилен от южняшкия й акцент.