Лиза обърна гръб на прозореца.
— Надявам се, че никакви биологични материали от моите пациенти, било то яйцеклетки или ембриони, няма да се използват за подобни проучвания без тяхното съгласие.
— Разбира се, че не. Имаме сериозна донорска програма, която осигурява необходимия материал. Позволете да ви уверя, доктор Къмингс, че изследователската ни програма и услугите за пациентите ни са напълно отделни. Между тях няма пресечни точки.
— Много добре. — Лиза се върна при креслото срещу просторното бюро и седна, като постави чантата си в скута. — А сега позволете да бъда открита с вас, доктор Кранстън.
— Моля, наричайте ме Пол.
Тя се усмихна и отстъпи.
— Пол, трябва честно да кажа, че проучих и други центрове. И изборът ми се ограничава или до вас, или до една клиника край Филаделфия.
— Разбира се.
Кранстън външно запази спокойствие, но Лиза не пропусна да долови желанието му — по-добре беше да открадне клиент, отколкото просто да го спечели. Това беше стръвта.
— Но ви уверявам — продължи той, — че няма да намерите клиника с по-модерни технологии, най-нова екипировка и професионален екип, който се грижи за всеки етап от процеса.
Кранстън явно държеше на нейните въображаеми високопоставени клиенти — но доколко?
Реши най-напред да отпусне малко въжето, колкото да го изнерви малко.
— Разбирам и оценявам това, Пол, но Филаделфия е много по-близо до Вашингтон. Трябва да имам предвид и това удобство. За клиентите ми времето е особено важно.
Кранстън оклюма.
— Не мога да оспорвам подобно нещо.
А сега идваше ред на малка доза надежда.
— Но вашата клиника има едно характерно преимущество. Освен невероятната ви медицинска репутация, вие имате и великолепна социална репутация, отлично родословие, ако мога така да се изразя.
— В смисъл?
— Аманда Гант-Бенет.
Ъгълчетата на очите му се напрегнаха, когато тя спомена Аманда.
— Някои от пациентите ми са близки приятели на първото семейство — продължи Лиза. — Те знаят за деликатното положение на президентската дъщеря и че въпросът е бил решен във вашата клиника. В много отношения Вашингтон е като село.
И му се усмихна скромно.
Той отвърна със същото — точно както целеше.
— Една моя пациентка е изправена пред подобен проблем — безплоден съпруг. Помоли ме да се поинтересувам конкретно за донорската ви програма. Или ако позволите да я цитирам дословно, „щом е достатъчно добра за президентската дъщеря, значи е добра и за мен.“
Завъртя очи с престорено шеговито пренебрежение.
— В някои вашингтонски кръгове, независимо дали става въпрос за дамски чанти или модни течения, марката е единственото, което е от значение. Същото се отнася дори за избора на медицинското обслужване, а в този случай — за предпочитанията за донор.
Той кимна разбиращо и сплете пръсти под брадичката си.
— Разбира се, няма как да разкриваме кой е мъжкият донор в тази ситуация. Но мога да ви гарантирам, че всеки от тях се подлага на много обстойно и всеобхватно проучване. Всички са класифицирани според няколко критерии — външност, интелект, медицинска история, етнически произход и много други.
— А ако някой поиска да си избере донор с — да кажем — същите критерии като онзи на президентската дъщеря…?
Усмивката му стана по-сигурна, когато откри начин да я спечели. Типично за човешката природа — ако почти си се добрал до нещо и внезапно го изгубиш, това само засилва желанието ти да си го върнеш. Именно затова хазартът бе така пристрастяващ.
— Сигурен съм, че това може да се уреди — каза той. — Не бихме искали да ви изгубим.
„Не се и съмнявам“.
— Чудесно. — Тя го награди с искрена доволна усмивка. — А ще мога ли да получа списък и описание на подобни донори? Нещо веществено, което да представя на клиентката си? Както казват, око да види, ръка да пипне.
Кранстън се обърна към компютъра си.
— Разбира се. Ако ми дадете няколко минути…
Лиза се настани удобно в креслото си. Пейнтър искаше този списък на донорите като средство да намали броя на потенциалните биологични бащи на нероденото дете на Аманда. Но също така се нуждаеше от начин да превърне анонимността им в реални имена.