— Отивам да видя дали Тъкър иска да изгуби няколко кинта на билярд — каза Ковалски и тръгна към вратата, докато намяташе халат, оставяйки кърпата да падне на пода.
Грей тръгна към банята.
Нямаха какво да правят, освен да чакат допълнителни сведения от централата на Сигма.
Пейнтър събираше данни за полетите от и до Сомалия, като сравняваше маршрутите, по които похитителите на Аманда биха могли да стигнат Дубай. Освен това проверяваше митническите декларации на пътниците и митническите доклади, като следеше за лица, които да приличат на Аманда — някой можеше да се опита да я прекара с фалшив паспорт. Един екип преглеждаше записите от камерите на международното летище на Дубай.
Грей не таеше особена надежда. Хората му вече бяха прекарали цял час на летището и обиколиха всички изходи и районите за багаж, за да видят дали Каин няма да може да открие миризмата й.
Без резултат.
„Може изобщо да не е идвала тук — или да е дошла и да е заминала“.
Не му се вярваше, но и не можеше да каже защо точно. Беше по-скоро като предчувствие — нещо, което те тормози подсъзнателно, нещо, което пропускаше.
Пусна водата, провери я на топлина и след като остана доволен, бавно свали ризата си. На места платът беше залепнал за спуканите мехури по раменете му. Със стон успя да се отърве от ризата, свали останалите си дрехи и влезе във ваната.
Беше чудесна агония да се потопи в димящата жега.
Остави ваната да се пълни, докато не заля корема му. Наведе се напред и обви с ръце коленете си, като внимателно опъваше кожата по раменете си.
— Мили Боже, Грей… гърбът ти изглежда ужасно.
Извъртя се към вратата. Сейчан стоеше на прага, без да се притеснява от голотата му. Той беше твърде уморен, за да се смущава. И двамата се бяха виждали в добри и лоши ситуации. Какво означава малко гола кожа?
Завъртя кранчето на водата.
— Добре съм. Какво има?
— Не си добре. Защо не каза на някого, че си изгорял толкова лошо? Отивам за медицински пакет. Вземи. — Тя пристъпи в банята и му подаде сателитния телефон. — Обаждане от Сигма.
Грей взе телефона.
— Директоре?
— Грей, просто реших да те държа в течение, докато имам свободно време.
Грей се надигна във ваната.
— Някакви новини?
— Боя се, че не. Претърсихме всички записи от летището в Дубай. Не намирам никакви данни, че Аманда е минавала оттам. Ще продължа да наблюдавам летището и документите на пристигащите самолети, но освен това разширих търсенето и върху заминаващите. Трябва да имаме предвид, че е възможно вече да е била преместена.
— Ако наистина е така, малко вероятно е да я открием.
„Не и жива“.
— Ще продължа да търся — каза Пейнтър. — Но засега екипът ти остава на място. Дори да е заминала, може да не е отишла далеч и искам ти и останалите да сте в района.
— Разбрано.
Грей тъкмо затваряше, когато Сейчан се върна. Тя взе телефона, остави го и потупа ръба на ваната.
— Кацай тук. С гръб към мен.
Отвори военния медицински пакет и извади тубичка с крем против изгаряне и марля с гел на водна основа.
— Не е нужно да…
— Мога да накарам и Ковалски да го направи. Но подозирам, че и на двамата няма да ви хареса.
Грей въздъхна тежко, надигна се и седна на ръба на ваната. Сейчан много внимателно изсуши кожата му. С. периферното си зрение той зърна отражението й в огледалото. Тя разтърка крема между дланите си и ги постави върху сгорещената му кожа.
Охлаждащият агент на балсама проникна дълбоко в плътта му, очертавайки всеки неин пръст. Грей тихо изстена.
— Боли ли те?
— Не — каза той малко по-дрезгаво, отколкото му се искаше.
Ръцете й се разделиха, прогонвайки най-лошото от болката. Грей изпъна гръб и отпусна още повече рамене. Дишането му стана по-дълбоко и равномерно. Клепачите му започнаха да се затварят.
Сейчан мълчеше. Той чуваше само дишането й. Пръстите й се движеха по врата му и надолу по гръбнака. Откри, че се отпуска под докосването й — и не само заради охлаждащия ефект на балсама. Всъщност топлината се връщаше в кожата му, но не от изгарянията. Надигаше се от огън, който се разгаряше дълбоко вътре. Тялото му реагира, но той не си направи труда да го скрие — не че можеше да го направи.