Дори Пейнтър реагира резервирано на откровението му.
— Мога да проверя. Може би до сутринта…
— Не можем да чакаме до сутринта. Аманда може да бъде преместена отново или наранена. Трябва да се възползваме от тъмните часове, които са ни останали.
— Това означава да хвърлим много ресурси само въз основа на едно предчувствие — възрази Пейнтър. — Можете да издъните прикритието си и ако не друго, да покажете на противника си, че знаете, че Аманда все още е жива.
— Знам, че съм прав — не отстъпваше Грей.
— Откъде си така сигурен? — попита Сейчан.
Грей се върна при прозореца.
— Защото вълноломът около Утопия е същият като онзи, който можем да видим оттук около палмовите острови.
Отново дъхна върху стъклото и допълни рисунката си с вълнолом във формата на лунен сърп около звездата на острова.
— Луна и звезда — каза той и мушна с пръст символа.
Сейчан ахна.
Ковалски изруга.
Тъкър сви рамене.
— Не схващам.
Грей го погледна и едва сега си спомни, че той няма представа за Гилдията.
— Това е основният символ на една тайна организация, извършваща терористични актове по целия свят. Директорът вече подозира, че именно те стоят зад отвличането на Аманда.
— Ако го знаех, нямаше да го подмина просто така, нали? — измърмори Ковалски.
Тъкър обаче поклати глава.
— Полумесец и луна. Подобна емблема може да се види на повечето арабски национални флагове. Обединените арабски емирства са ислямска страна. Дизайнът на островите може просто да представя този техен символ.
Пейнтър се съгласи с него.
— Той е прав, Грей. Но въпреки това ме убеди, че островът си заслужава да бъде проучен. Наредих на екип да събере информация за онова място. Вече намерих снимки в мрежата, показващи строящите се небостъргачи в централната част. Впечатляващо. Няколко вече са заети от различни фирми, а останалите места — от корпорации от цял свят. Доколкото виждам, охраната е доста сериозна.
— Именно затова поисках да тръгнем натам през нощта. Докато е тъмно.
— Идеята не е добра. — Пейнтър звучеше така, сякаш четеше доклад. — Разполагат с радарна система за наблюдение, обхващаща целия остров. Ще ви засекат от километър и половина.
— В такъв случай трябва да приближим максимално и да използваме водолазни костюми, за да…
— Май мога да предложа по-добър начин — каза Пейнтър и въздъхна дълбоко. — В района има един човек, с когото ще се свържа. Името му се появи при първоначалното събиране на информация от Дубай. Занимава се с изваждане на потънали съдове и товари. Има две подводници, с които може би ще ви помогне да стигнете до Утопия. В момента се занимава с проучване на морското дъно за някакъв подводен хотел, чието строителство тече в момента.
— „Хидрополис“ — каза Грей, спомняйки си последното допълнение към морските чудеса на Дубай.
— Именно.
Съдейки по гласа му, Пейнтър не беше особено склонен да ангажира трета страна, особено този човек.
— Директоре, ако му нямате доверие…
— Не е това. Може да му се вярва. Работил е върху множество свръхсекретни проекти за правителството и дори за военните.
— Тогава какъв е проблемът?
Последва нова тежка въздишка.
— Той е бивш приятел на Лиза.
Ковалски се извърна и измърмори под нос:
— Сега се вкарахме във филм.
20.
2 юли, 16,34 ч.
Чарлстън, Южна Каролина
— И Джак се е съгласил да помогне? — попита Лиза.
Стоеше до отворения прозорец на балкона на втория етаж на „Харбървю Ин“, историческа сграда в сърцето на Чарлстън с изглед към реката и крайбрежния парк.
— Съгласи се — рече Пейнтър. — Дори се съгласи да запази среднощната мисия в тайна от останалия екипаж на „Дийп Фатъм“. Лично ще управлява подводницата.
Лиза затвори стъклената врата и се върна в хладния лукс, поддържан от климатиците. Стаята й имаше легло с балдахин и стари мебели, а също и гола тухлена стена с работеща камина. Целият този разкош трябваше да отговаря на прикритието й.
От доста време не се беше сещала за Джак Къркланд. Тъкмо беше завършила медицина в Калифорнийския университет и бе спечелила стипендия на Националната научна фондация за проучване на въздействието на работата на големи дълбочини върху физиологията на човека. Джак беше капитан на двайсет и пет метровия „Дийп Фатъм“ с екипаж от учени и ловци на съкровища. Двамата имаха кратка и пламенна връзка, която изгоря толкова бързо, колкото беше започнала. Беше изцяло физическа, но не от липса на опити — напротив, имаше предостатъчно опити, по много пъти на ден. Усмихна се на спомена. Макар да бяха минали по-малко от десет години, онова време й се струваше като момент от друг живот.