„Никой не е направил връзка между двете“.
Това беше единствената светла нишка в черния облак — но той щеше да я използва.
Пейнтър все така крачеше напред-назад, когато Джейсън Картър се изпречи на пътя му. Младият мъж беше тънък като рейка, бивш моряк като Кат, само на двайсет и две. Според Кат светлокосото хлапе беше нещо гений в анализирането на разузнавателна информация. Оправяше се и доста добре с компютрите. Бяха го изхвърлили от флота, защото бе блокирал сървърите им с най-обикновено блекбъри и айпад — или така гласеше легендата. Накрая Кат успя да го открадне за Сигма.
Лицето на Джейсън беше по-бледо от обичайното. Обвиняваше себе си, че без да иска, е предупредил клиниката при опитите си да хакне защитната стена и така е разкрил Лиза. Освен това се тревожеше до смърт за Кат. Младежът гледаше на нея като на някаква богиня.
За да го разсее и да насочи вниманието му другаде, Пейнтър му бе наредил да обобщи наличната информация за Утопия.
— Директоре, трябва да видите нещо — посочи Джейсън към кабинета на Кат.
Пейнтър го последва и затвори вратата след себе си. Още можеше да долови аромата на жасмин във въздуха, призрачна диря от предишния обитател на помещението.
Джейсън го поведе към големия компютърен екран. На него се въртеше триизмерен модел на Утопия. По повърхността на изкуствения остров като настръхнала козина се извисяваха кули, чиято височина растеше от лъчите към центъра. В средата се издигаше най-високата кула, подобна на стопена пирамида, чийто връх се извисяваше на сто и петдесет метра над повърхността.
— Откъде намери този макет?
— Сам го направих.
— На това му се вика бърза работа.
Джейсън сви рамене.
— Преди да настъпи цялата тази суматоха, вече ме бяхте натоварили да проуча различните корпорации, свързани с Утопия. Просто изтеглих чертежите за всяка сграда, вързах ги с координатите им на острова и получих триизмерен модел. Трудната част беше да се покаже доколко е завършена всяка от кулите. Готовите части са в сиво. Останалите показват етажите или фазите, които или още не са довършени, или са в етап на планиране.
— Впечатляващо. Можеш ли да пратиш макета на екипа на командир Пиърс?
— Няма проблем, сър, но исках да поговорим за друго. — Джейсън махна към екрана. — Това беше само занимавка, докато чаках обобщаването на сведенията за различните фирми, инвестирали в Утопия. Нека ви покажа.
Чукна клавиатурата и сивият чертеж грейна в цветове с всички възможни оттенъци, които изпълниха офиси и жилищни пространства.
— Всеки цвят представлява различна компания, инвестирала в Утопия — обясни Джейсън. — Общо двеста и шестнайсет.
Пейнтър зяпна към екрана. Екипът на Грей беше изправен пред непосилната задача да издири Аманда сред тази корпоративна плетеница.
Но явно Джейсън не беше приключил.
— Освен това ми казахте да проуча компаниите и да разбера кои са истинските им собственици.
Пейнтър кимна. Беше наредил на Джейсън да махне люспите и фиктивните компании, за да покаже кой всъщност е инвестирал време и пари в Утопия.
„Да разкрие истинските зърна в шушулките“.
— Наложи се да поработя здравата — каза Джейсън и се ухили гордо. — Гледайте.
На екрана разноцветните точки и петна взеха да се променят, преминаваха през различни оттенъци, след което започнаха да се сливат — докато по-голямата част от екрана не засвети в алено.
— След като махнах люспите, открих, че седемдесет и четири цяло и четири процента от острова всъщност е собственост на една-единствена компания.
Пейнтър усети как стомахът му се свива на ледена топка. Можеше да познае отговора.
— „Гант Корпорейт Ентърпрайзис“.
Джейсън го изгледа изненадано.
— Как познахте? Какво общо има фамилията на президента…?
Пейнтър го прекъсна и се наведе към екрана.
— Завърти макета и ми дай изглед отгоре.
Джейсън заработи с мишката. Гледната точка се отдалечи нагоре, показвайки отгоре острова с формата на звезда, обагрен в корпоративно червено. Хлапето подсвирна.
— Изумително! — възкликна Джейсън. — Получава се съвършен кръст.