— Джак. Джак Къркланд.
Останалите също се представиха.
Къркланд бе висок над метър и осемдесет, с прошарена коса. Съдейки по белега, спускащ се отстрани на тялото му, беше имал доста бурно минало. В грубата му, неподвластна на годините мъжественост се долавяше момчешка грация. Дори Сейчан беше поразена от излъчването му.
Грей никога не я беше виждал толкова захласната. Чу я как се изкиска на някакво подмятане на мъжа. Сейчан никога не се кискаше. Това леко го ядоса. Изненада се от собствената си реакция. Само за няколко минути мъжът бе успял да очарова целия му екип.
Или почти целия.
Ковалски стисна ръката му.
— Какво пушиш?
Джак погледна пурата между пръстите си.
— Кубински. „Ел Президенте“.
— Ох, човече… — Ковалски загледа разочаровано угарката си.
— Имам цяла кутия на борда на „Дух“ — кимна Джак към тъмното място за акостиране. — Сигурен съм, че ако на някоя й пораснат крака и реши да се разходи, няма да ми липсва.
И тръгна към сенките.
Ковалски остана на мястото си.
— Този тип определено ми допада.
Грей поклати глава.
„Чудно, изгубих ги всичките“.
Сейчан застана до него, докосна рамото му и се наведе.
— Уау.
Краткото възклицание чудесно обобщаваше Къркланд.
Грей въздъхна и тръгна след Джак. Нищо чудно, че Пейнтър така се беше колебал да вкарва този човек отново в живота си. „Ако бях на мястото на шефа, не бих позволил на Джак да се доближава и на хиляда морски мили от Лиза“.
Поне мъжът носеше халка.
— Ето я и нея — обяви Джак и спря. — Моята нова гордост и радост. „Дух“.
Грей не видя нищо на мястото за акостиране.
Джак скочи от кея, сякаш искаше да се хвърли във водата, но се приземи на твърдо. Едва тогава Грей забеляза съда, който се заклати под тежестта на мъжа. Въпреки това беше трудно да го разгледа добре в тъмната вода.
Корпусът на подводницата оставаше под водата. Над повърхността стърчеше само конусовидната кула и част от горната палуба. Съдът беше трудно различим, защото бе изработен сякаш от стъкло и буквално се сливаше с водата.
Джак тропна с крак по прозрачната повърхност.
— Корпусът е от нов боросиликатен полимер, як като стомана и с много нисък отражателен индекс, което го прави идеален за гледане под вода. И колкото по-дълбоко се спускаш, толкова по-яко става стъклото. До известна граница, разбира се. Макар че днес нямам намерение да я достигам.
— Сега разбирам защо се нарича „Дух“ — обади се Сейчан.
— Тя е новата ми любов. Идва с всички дрънкулки и екстри, за които може да си мечтае човек. — Започна да ги изброява с гордост: — Най-нов модел сонар и комуникационно оборудване, джойстик за управление, електронен контрол на плаваемостта, повишен запас кислород. Но онова, което наистина ме кара да мъркам, са секси заоблените линии. Проектирах я по модела на старите миниподводници Х-1. Заоблена, бърза и прелъстителна.
Ковалски изсумтя, като чу сравнението.
— Да те оставим ли насаме с нея?
— Още ли искаш онази пура? — не му остана длъжен Джак.
Ковалски малко провеси нос.
— Извинявай, не биваше да обиждам момичето ти. Секси е. Страшно, страшно секси.
— Така ми харесваш — окуражи го Джак с огромна цинична усмивка. — Скачайте на борда. Настанявайте се. Очаква ни доста път до Утопия, но пък кой е казал, че до рая се стига лесно?
Грей игнорира приповдигнатия тон на Джак и се загледа към хоризонта. Не можеше да се отърси от мрачното си настроение. Аманда едва ли се забавляваше толкова.
Следващата контракция разтърси цялото й тяло.
Аманда изхлипа и сълзите потекоха по сгорещеното й лице. Гаденето прииждаше на вълни. Цялата беше плувнала в пот. Болката беше притъпена от слабата обезболяваща инжекция в гръбнака, но не напълно.
— Разкритие осем сантиметра — съобщи Петра между краката й.
— Точно по график. — Доктор Блейк стоеше до леглото и гледаше лабораторния монитор. — Беше добра контракция. Но ще сложа още една доза пит.
„Пит“ беше жаргонното наименование на „питоцин“ — вещество, предизвикващо преждевременно раждане.
Блейк инжектира съединението в системата й и насочи вниманието си към Аманда. Хвана ръката й, която бе завързана за леглото, и стисна пръстите й.