— Искате ли още малко лед?
Обзе я ярост. Тя заби нокти в меката плът на китката му.
— Майната ти! — озъби се. Никога не ругаеше, но сега й хареса. — Проклето чудовище.
— Ще ви донеса лед — каза той, без да се смущава от избухването й. Внимателно, но решително освободи ръката си и потупа нейната. — Всичко върви добре. Справяте се чудесно.
Други медици работеха по периферията, следяха показателите й, сменяха изцапаните чаршафи, внасяха и изнасяха уреди. Двама приготвяха апарат за нагревки за новороденото.
Блейк се върна с малка картонена чашка с начукан лед. Поднесе я към устните й, но Аманда извъртя глава. Не искаше да приема дори такъв малък жест.
Опитваше се да заповяда и на тялото си да се съпротивлява.
„Няма да им позволя да вземат момчето ми“.
Но природата, подсилена от лекарствата, не можеше да бъде спряна. Минути по-късно натискът в корема й отново се засили — буреносен фронт, надигащ се дълбоко в нея, неустоим като приливна вълна. Аманда стисна очи. Знаеше какво предстои.
„Не… моля ви, не…“
Молбите й останаха без отговор. Следващата контракция сякаш щеше да я разкъса. Тя изкрещя — не толкова от болка, колкото от осъзнаването, че губи битката.
— Напъвай! — каза Блейк, но гласът му долетя сякаш някъде отдалеч.
Бореше се, но тялото й вече не й принадлежеше, беше се превърнало в примитивна машина, изкована в еволюционната пещ на оцеляването. Независимо от желанието й цялата й плът се беше мобилизирала за изпълнението на една-единствена функция — да се размножи, да продължи гените си напред в бъдещето. Аманда нямаше сили и воля да не се подчини.
Коремните мускули се свиха в смазващ напън.
Разкъса се тъкан.
Рукна кръв.
Болката се превърна в цел.
— Бебето излиза! — триумфиращо извика Петра.
Изгубена в насилието на раждането, Аманда изкрещя на света, предала се на неизбежното, водена вече от най-животинската от всички майчински нужди.
„Някой да спаси бебето ми“.
Грей завъртя стола си към заоблената стъклена стена на подводницата. Лъчите на мощните прожектори осветяваха тъмните води около „Дух“, който се отдалечаваше от Палм Джумейра. Пясъчното дъно се носеше на няколко стъпки под краката му.
Ефектът беше изнервящ. Прозрачната боросиликатна обвивка позволяваше панорамен изглед към водите наоколо. „Все едно сме във въздушен мехур“ — помисли си той. И това не беше далеч от истината.
„Дух“ беше по същество стъклен цилиндър със заострени краища и двигател, захранван от акумулатор с водородни клетки. Самите електрически, механични и машинни системи играеха ролята на екзоскелет около мястото за пътниците.
Привлечени от светлината, от време на време ги доближаваха любопитни морски обитатели, зяпваха с изцъклени очи необичайната гледка и изчезваха обратно в мрака.
Грей можеше да си представи какво виждат.
Подводницата му напомняше за неоновите тетри, които бе отглеждал като момче. Можеше да лежи часове наред в леглото си и да гледа как малките рибки се стрелкат напред-назад в аквариума си. Тетрите бяха известни най-вече с пъстроцветната си окраска във всички тонове на дъгата и с червените си ивици, но Грей винаги се захласваше от прозрачната им кожа. Гръбнакът им, ребрата, дори мъничките им трептящи сърца бяха изложени на показ пред света. В момента се чувстваше разголен по подобен начин, все едно е бил погълнат от гигантска стъклена тетра.
Все пак трябваше да признае, че панорамата беше зашеметяваща.
Един от пътниците не беше толкова впечатлен.
— Адски е сбъркано — заяви Ковалски. Беше седнал срещу Грей; големият мъж бе опрял едната си длан на стъклената стена, а другата на тавана. Взираше се между краката си. — Колко време ще продължи това? Ами ако останем без въздух?
Грей разбираше, че мястото е тясно, особено за човек с размерите на Ковалски. Джак управляваше подводницата от единственото кресло на носа. Четирите стола отзад почти не оставяха място за движение. Дори Каин трябваше да се настани в скута на Тъкър, гледаше задъхано навън с блеснали очи и целият трепереше.
Сейчан седеше зад Ковалски и сега постави ръка на рамото му, за да го окуражи.
— Успокой се. Имаме предостатъчно въздух. — Потупа гърба му. — Аз бих се безпокоила повече, ако се появи теч.