Ковалски моментално започна да се върти и да оглежда ококорено стените.
Грей я изгледа кръвнишки. Паникьосан бик в това тясно пространство беше последното, което им трябваше.
— Още колко? — изстена Ковалски.
Отговорът дойде откъм носа.
— Трябва да прекосим целия Свят, за да стигнем до целта си.
Джак чукна някакъв бутон на тъчскрийна пред себе си. Върху стъклото над уредите за управление светна екран, показващ карта на повърхността със стотици малки острови, образуващи силуетите на седемте континента.
Грей се сети, че това е друг дубайски проект. Светът беше едно от най-новите начинания на града — държава — триста миниатюрни острова, предлагани за продан на частни купувачи. Реализацията на проекта обаче бе застрашена от финансови проблеми. Островите си оставаха предимно пусти, а морето вече бе погълнало някои от тях.
Червена точка на екрана отбелязваше самата подводница, която се движеше между изкуствения архипелаг.
Отвън се появи тъмната могила на един от малките острови. Докато го заобикаляха, голям скат, стреснат от преминаването им, изскочи ненадейно от пясъка и изчезна в мрака. Появиха се други морски форми на живот, които ставаха по-многобройни, докато се носеха през плитчините около малките острови — раци отшелници се щураха по пясъчното дъно, розови анемонии и зелени водорасли се поклащаха на теченията, самотна баракуда мина като торпедо покрай тях, ята малки рибки проблясваха и се стрелкаха в зашеметяващи разноцветни вихри.
Внезапно Тъкър изруга. Каин излая.
Грей се обърна и видя няколко риби чук, които се появиха ненадейно от мрака и профучаха над тях. Всички неволно се снишиха. Акулите не представляваха реална заплаха, но им подействаха отрезвяващо и им напомниха за опасностите, които ги очакваха.
След още няколко мълчаливи минути Светът остана зад тях.
Откритото море ги очакваше.
„Дух“ се носеше в мрака и плавно се спускаше в дълбините. Континенталният шелф остана назад. Докато се потапяха, смътното сияние на луната постепенно угасна. Вече единствената светлина идваше от прожекторите им.
И дори тя трябваше да помръкне.
— Продължаваме на тъмно — предупреди ги Джак. — Под седалките ще намерите очила.
Преди Грей да успее да намери своите, всички външни лампи угаснаха. Чернотата ги погълна. Ковалски изпъшка. Единственото осветление в подводницата идваше от конзолата, като дори то беше помръкнало.
Грей напипа каишката на очилата за нощно виждане и ги извади. Щом ги нагласи на очите си, светът отвън се появи отново, този път осветен от инфрачервените светодиоди, разположени по носа на подводницата. Очилата можеха да улавят този спектър на светлината и превръщаха света в сива сянка на предишната пъстрота.
— Не искам да приближаваме Утопия с включени прожектори — обясни Джак. — Макар да сме под вода, някой може да ни види. За щастие не се нуждаем от светлини. Включих военноморската инфрачервена система заради нощните потапяния. Така нахлуването в света на дълбоководните обитатели не е толкова грубо.
„И е много удобно, ако искаш да останеш невидим, като сега“.
Планът беше да се промъкнат под системата за сигурност на острова. Радарната защитна система имаше за цел да не позволява пиратски кораби като онези в Сомалия да стигнат до острова незабелязани. Освен това имаше въоръжена охрана, която следеше кейовете и бреговата линия, а водите около острова се патрулираха от малки бързоходни катери.
Пейнтър и Джак вече бяха избрали алтернативна точка на влизане, но първо трябваше да стигнат до нея.
„Дух“ продължи да плава още двайсетина минути, носейки се бързо с тихо бълбукане на двигателите. Джак го управляваше с педалите и джойстика над морското дъно, над гъмжащи от живот рифове и ивици гол пясък.
Разположен на петнайсет километра от брега, остров Утопия бе построен във води с дълбочина осемдесет метра. Представляваше инженерно чудо, първият изкуствен остров в открито море. Дисплеят върху предното стъкло продължаваше да отбелязва маршрута им от птичи поглед. В горната част на екрана се появи единият лъч на острова с форма на звезда и бавно запълзя надолу. Подводницата наближаваше целта си. Появиха се още части от острова, разкривайки уникалната му форма.
Но формата далеч не беше най-уникалното в случая.
Когато наближиха върха на лъча, от мрака изникна масивен бетонен пилон, широк двайсет метра. По-нататък имаше цяла гора от подобни стълбове. Именно те бяха тайната на Утопия.