— Не. Ти го направи. Трябва незабавно да съобщя за раждането.
Блейк пристъпи до леглото на Аманда и посегна да вземе детето.
— Не, моля ви — замоли Аманда. — Още минутка.
— Съжалявам. Така е по-добре. Справихте се чудесно.
Тя се помъчи да се надигне, от раздраното й гърло се изтръгна стон.
— Неее…!
Без да обръща внимание на молбите й, Блейк вдигна Уилям от корема й, отнемайки топлината му, оставяйки след себе си пустота, която никога нямаше да изчезне.
Отнесе детето до мъничкото легло под ярките лампи — и при студените очи на сестрата. Аманда си представи блестящия поднос със сребристите инструменти за дисекция.
Хлиповете й се превърнаха в задавени викове. Аманда с все сили се опитваше да се отскубне от ремъците. Продължаваше да не откъсва очи от момчето си.
„Моят малък Уилям…“
Доктор Едуард Блейк стоеше до бюрото си, уморен до смърт и със замъглен поглед. Мекото кресло го примамваше, но остана прав. Не искаше да се отпуска, не и по време на този разговор.
— Да, всичко мина гладко — докладва той. — Генетиката остава стабилна. След като направим основните изследвания, ще изпробваме стабилността на спиралата в различна среда и условия.
Това беше целта на зловещата работа на Петра в лабораторията й — да се отделят различните органи, като мозък, сърце, бял дроб и други, и да се запазят живи, за да могат да бъдат подложени на различни тестове. Детето на Аманда от самото начало беше предназначено за тази лаборатория.
— Мисля, че имаме основания да бъдем оптимисти по отношение на това момче — завърши той.
— Оптимизмът е без значение — възрази дигитално измененият глас, който бе като полъх на лед — макар Едуард да подозираше, че студенината му не е изцяло по вина на компютъра. — Важни са единствено фактите.
Едуард преглътна.
— Разбира се. Ще започнем да събираме конкретни данни в рамките на следващия ден.
— Трябва да се вземат образци от тъканите и да бъдат изпратени при първа възможност в Щатите.
— Разбрано. Получих списъка. Асистентката ми вече подготвя стволови и кожни клетки. Предстои да направим биопсия на червата и алвеолите и ще вземем проби от мозъчната кора и гръбначния мозък до края на деня. Имам обаче друг въпрос.
Мълчанието го окуражи да продължи.
— Майката… има ли окончателен консенсус какво да правим с нея?
Едуард можеше да познае отговора. Недалеч от лагера му в Сомалия имаше обширно гробище.
— Тя може да се окаже биологично полезна. Засега не знаем дали тези резултати могат да се повторят масово, или не става въпрос за нещо уникално в нейната генетика.
Огромното облекчение, което изпита, изненада Едуард. Представи си нежната обич на Аманда през потта и сълзите, силата в очите й, когато й отнеха бебето. Тази смес от сила и майчина закрила явно го беше трогнала по-силно, отколкото бе подозирал.
„Или може би съм просто уморен и емоциите надделяват“.
— Тук ли да я държим? — дрезгаво попита той. — На Утопия?
— Не. Плановете ни изискват тя да бъде върната в Щатите.
Отговорът беше неочакван и Едуард прехвърли различните сценарии през ума си. Аманда бе леко упоена за краткия път от Сомалия, за да мине по-лесно през митницата. Но пътуването до Щатите щеше да отнеме много време и рискът от разкриване беше далеч по-висок.
— Как смятате да…?
Прекъснаха го.
— Трябва да бъде прехвърлена в оп/инк лабораторията.
Едуард се подпря на бюрото. Беше виждал лабораторията за оплождане и инкубация само веднъж, но това му беше предостатъчно. Моментално разбра какво се изисква от него.
— Очакваме да бъде обработена и доставена на дубайското летище в осем сутринта — завърши гласът.
— Смятайте го за направено.
Връзката прекъсна, преди да изрече думите. Нямаха нужда да чуят потвърждението му. То се подразбираше.
Остана да стои още две дълги секунди. Облекчението, което беше изпитал за Аманда, се бе изпарило.
По-добре да беше получила смъртна присъда.
Включи интеркома.
— Петра, трябва да подготвим операционната.
— За каква процедура? — попита металическият й глас.
Той й каза, като отново си представи какво бе видял в клиниката за оплождане и инкубация, онова съвършено въплъщение на чистата наука, където моралът нямаше дума. Свят, в който значение имаха единствено методологията и резултатът.