Пейнтър знаеше, че трябва да бъде открит — за всичко. Върна генерала обратно в остъкления кабинет и затвори вратата след тях.
— Капитан Брайънт проучваше една клиника по фертилитет в Южна Каролина. Същата, в която е извършено ин витро оплождането на Аманда.
Проучването обаче не се водеше единствено от Кат. Лиза също бе отишла с нея. Страхът го обхвана с нова сила, но Пейнтър трябваше да остане съсредоточен.
Меткаф се обърна към него.
— За каква клиника по фертилитет говорите? Кой е позволил…?
Пейнтър го прекъсна, преди да се е отприщил. Трябваше да го шокира и да го накара да слуша — заради всички.
— Аманда може би все още е жива.
Както и очакваше, тези няколко думи зашеметиха генерала.
Пейнтър продължи, без да му позволява да се опомни. Трябваше да му представи цялата картина, преди Меткаф да е започнал да издига мислени бариери. Само пълният разказ можеше да спечели този упорит човек за тяхната кауза.
Започна от самото начало, с отвличането на Аманда и предположението му, че то е свързано с нероденото й дете. Приключиха пред компютъра на Кат. Пейнтър му показа кръста върху остров Утопия. Едва сега си даде сметка, че той отговаря на символа върху червените метални врати.
„Какво означава това?“
Меткаф се отпусна на стола, без да откъсва очи от екрана. Генералът беше врял и кипял в коридорите на властта; някои дори биха го нарекли опортюнист, но това беше задължително условие, ако искаш да оцелееш в рамките на пояса Белтуей във Вашингтон. Пейнтър знаеше също, че шефът му е обигран стратег, способен да поставя логиката пред емоциите.
Надяваше се и сега да стане същото.
— И всичко това е собственост на фамилията Гант? На фамилията на президента? — попита Меткаф, взирайки се в острова. — И вече сте получили информация, че Аманда е отведена там?
— Да.
Пейнтър виждаше как мозъкът на генерала смила трескаво сведенията въпреки шока.
Накрая Меткаф поклати глава — не невярващо, а по-скоро признавайки поражението си.
— Мили Боже… ако сте прав… — Постави длан на челото си и погледна Пейнтър право в очите. — Дори Гант да са кукловодите зад Гилдията, как може президентът да въвлече собствената си дъщеря в подобно нещо?
Генералът погледна тъмния монитор в другото помещение. Явно си представяше ужаса, който бе видял преди малко там.
— Джеймс Гант може и да не знае — обясни Пейнтър. — Нямаме представа кои Гант са във вътрешния кръг, кои са Истинската кръвна линия. Именно затова играх тази игра толкова предпазливо. Имам чувството, че въпросният кръг не е застрахован от вътрешни противоречия и конфликти.
— Защо смятате така?
— Нещо е накарало Аманда да побегне на Сейшелите, сякаш са я предупредили. Сякаш някой се е опитвал да я защити.
— Или нарочно са я накарали да побегне тайно, за да могат да я отвлекат по-лесно, далеч от очите на публиката.
Хипотезата беше цинична и Пейнтър изобщо не я бе обмислял, но тя за пореден път доказваше, че Меткаф е опитен гросмайстор.
— Представихте доводи против Гант — призна Меткаф, — но те далеч не са сигурни. Нито една от уликите не е достатъчно силна, за да се изправим срещу тях, особено срещу администрацията. Ако опитаме, ще ги предупредим преждевременно, че сме по петите им. Ответният удар ще ни съсипе. А онази Кръвна линия ще се окопае още по-дълбоко. Има само едно решение.
Пейнтър го разбра.
— Трябва ни Аманда.
Меткаф го погледна в очите в мълчаливо съгласие. Всички надежди Сигма да се издигне от пепелта зависеха от откриването и спасяването на президентската дъщеря — и Кръвната линия със сигурност също го осъзнаваше.
Почукване на вратата ги откъсна от мислите им. Беше главният анализатор на Кат, Джейсън Картър. Пейнтър му направи знак да влезе, но хлапето само пъхна глава вътре.
— Директоре, получаваме нови данни от устройството на капитан Брайънт.
Пейнтър се загледа покрай главата на младежа. Мониторът още бе тъмен.
— Видео… или само звук?
— Нито едното, нито другото. Файлове.
Пейнтър за момент се обърка… после осъзна какво прави Кат — сваля информация от някой компютър в лабораторията.
„Умно, Кат… много умно“.
— Започнете да ми ги прехвърляте — нареди той.
Джейсън кимна и изчезна.
Меткаф зачака с Пейнтър.
— Иска ми се да не ми бяхте казвали нищо за това — рече той. — Със сигурност щях да спя по-добре в неведение. Между другото, защо ми разказахте? Защо ми се доверявате? Откъде сте сигурен, че не съм на заплата при Гилдията?
Добър въпрос. И Пейнтър имаше само един отговор.
— Защото бяхте трън в задника на Сигма от самото начало.
— По-скоро самият задник.
Пейнтър не оспори поправката.
— Но освен това сте ни подкрепяли, сър, особено когато наистина сме се нуждаели от помощта ви. Пък и не мога да действам на своя глава. Нуждая се от съюзник, който да държи вълците настрана, ако искаме да се доберем до Аманда.
— Дадено — но това е всичко, което мога да направя. След случилото се в Сомалия на Сигма са й вдигнали сериозно мерника. А вие познавате Вашингтон… надушат ли веднъж кръв…
„Започва оргията“.
Интеркомът избръмча.
— Директоре, първите файлове са на десктопа ви.
— Оставям ви да работите — каза Меткаф и стана, за да освободи мястото на Пейнтър. — Предстои замъкът да бъде нападнат, така че по-добре да подсиля вратите и бойниците.
Пейнтър знаеше, че думите не са просто метафора. Централата на Сигма се намираше в бункерите под Смитсъновия замък, в сянката на Белия дом — а сега помежду двете враждебни страни се прокарваше линия.
След като Меткаф си тръгна, той насочи вниманието си към компютъра и файловете, изпратени с цената на такъв голям риск. Тревожеше се за Кат… и още повече за Лиза. Въпреки това имаше чувството, че всички загадки, истинският пулс на Кръвната линия се крият в живота и смъртта на друга жена.
„Грей, трябва да намериш Аманда“.