Меткаф зачака с Пейнтър.
— Иска ми се да не ми бяхте казвали нищо за това — рече той. — Със сигурност щях да спя по-добре в неведение. Между другото, защо ми разказахте? Защо ми се доверявате? Откъде сте сигурен, че не съм на заплата при Гилдията?
Добър въпрос. И Пейнтър имаше само един отговор.
— Защото бяхте трън в задника на Сигма от самото начало.
— По-скоро самият задник.
Пейнтър не оспори поправката.
— Но освен това сте ни подкрепяли, сър, особено когато наистина сме се нуждаели от помощта ви. Пък и не мога да действам на своя глава. Нуждая се от съюзник, който да държи вълците настрана, ако искаме да се доберем до Аманда.
— Дадено — но това е всичко, което мога да направя. След случилото се в Сомалия на Сигма са й вдигнали сериозно мерника. А вие познавате Вашингтон… надушат ли веднъж кръв…
„Започва оргията“.
Интеркомът избръмча.
— Директоре, първите файлове са на десктопа ви.
— Оставям ви да работите — каза Меткаф и стана, за да освободи мястото на Пейнтър. — Предстои замъкът да бъде нападнат, така че по-добре да подсиля вратите и бойниците.
Пейнтър знаеше, че думите не са просто метафора. Централата на Сигма се намираше в бункерите под Смитсъновия замък, в сянката на Белия дом — а сега помежду двете враждебни страни се прокарваше линия.
След като Меткаф си тръгна, той насочи вниманието си към компютъра и файловете, изпратени с цената на такъв голям риск. Тревожеше се за Кат… и още повече за Лиза. Въпреки това имаше чувството, че всички загадки, истинският пулс на Кръвната линия се крият в живота и смъртта на друга жена.
„Грей, трябва да намериш Аманда“.
25.
3 юли, 2,44 ч.
Териториалните води на Дубай
Грей сграбчи мъжа в душеща хватка и опря длан в главата му. Рязко движение настрани и шийните прешлени изхрущяха. Тялото се отпусна безжизнено.
Положи охранителя на поляната и свали шлема му, бронежилетката и ризата. Екипировката бе идентична с тази на командосите в Сомалия, което допълнително потвърждаваше, че Аманда е била преместена тук.
— Готово — каза глас в ухото му.
Беше Сейчан. Тя също се беше справила със своя човек.
Докато си слагаше шлема на мъртвия войник, Грей погледна телефона. Камерата на кучето показваше самотен охранител до една пейка в парка. Каин се намираше недалеч и бе привлякъл вниманието му, докато Тъкър се промъкваше отзад с нож в ръка. Безшумно като останалите той елиминира последния противник между екипа на Грей и въртящата се Вечна кула, Бурдж Абаади.
— Влизаме — каза Грей.
Пробяга приведен останалата част от нощния парк. Още беше нащрек — опасяваше се, че Каин може да е пропуснал скрити противници, но стигна до края на зелените площи, без да вдигне тревога.
Докато чакаше останалите, Грей се загледа към великолепието на бавно въртящата се кула. Всеки етаж се движеше, независимо от останалите. Гледката отгоре сигурно беше пленителна — пейзажът се променяше непрекъснато, редувайки блестящия Дубай с тъмното величие на морето и звездите.
Въпреки това нещо го тормозеше, докато гледаше нагоре.
„Нещо в тази непрекъснато променяща се форма…“
Шумолене го върна обратно на земята. Останалите се събираха от различни посоки. Сейчан и Тъкър също бяха облекли открадната екипировка. Каин не се виждаше никакъв, спотайваше се някъде по заповед на водача си.
Докато се събираха, Грей огледа главния вход на Бурдж Абаади. Очакваше там да има камери и вероятно друга охрана вътре. Маскировката им не беше особено добра, но щеше да им осигури няколко секунди и елемент на изненада при нужда.
Ковалски най-сетне изникна между палмите, като се мъчеше да надене тясната бронежилетка на широките си рамене. Шлемът беше кацнал на главата му като корона.
— Моят беше от дребосъците — обясни той.
Грей насочи оръжието си към великана.
— Хвърли всичко това и вдигни ръце на главата си.
Ковалски се намръщи.
— Какво ти става, Пиърс?
Сейчан въздъхна.
— Прави се на пленник. — Махна към стълбището пред входа. — За камерите.
Идеята най-сетне мина през дебелия череп на Ковалски и очите му се разшириха. Той захвърли откраднатите неща и сплете пръсти върху темето си.
Грей даде последни инструкции и го поведе напред, съпровождан от другите двама. С периферното си зрение забеляза движение в сенките, почти неуловимо, ако не го очакваш. Каин изчезна в храстите до сградата и запълзя към стълбите.