— Вейлин, това е много важно. — Тендрис се наведе от седлото и го изгледа внимателно. — Момичето докосна ли те?
— Да ме докосне ли, братко?
— Да, дори съвсем леко?
Вейлин си спомни колебанието на Села и осъзна, че не го бе докоснала в нито един миг. Макар че дълбокият поглед, когато бе открила нещо в него, му се бе сторил като докосване отвътре.
— Не. Не ме е докосвала.
Тендрис се намести на седлото и кимна доволно.
— Наистина си имал късмет.
— Късмет?
— Момичето е отричаща вещица, хлапе — обясни Макрил. Беше се подпрял на падналата бреза и дъвчеше захарна тръстика, появила се отнякъде в ръката му. — Може да поквари сърцето ти с докосването на скверната си ръка.
— Това, което иска да каже нашият брат — обясни Тендрис, — е, че момичето има способност от Мрачното. Ереста на неверниците понякога се проявява по странни начини.
— Има способност? Какво значи това?
— По-добре да не те товарим с подробностите. Казваш, че са тръгнали вчера сутринта?
— Да, братко. — Вейлин внимаваше да не гледа Макрил, защото знаеше, че той го наблюдава с напрегнато подозрение.
— Тръгнаха на север.
— Аха. — Тендрис се обърна към Макрил. — Може ли да ги проследим без кучета?
Макрил сви рамене.
— Може би. Няма да е лесно след снощната буря. — Отхапа отново от тръстиката и хвърли остатъка. — Ще огледам на север от хълмовете. Вие проверете на запад и на изток. Може да са опитали да заобиколят, за да ни заблудят. — Хвърли последен враждебен поглед към Вейлин и изчезна на бегом сред дърветата.
— Време е да тръгвам, братко — каза Тендрис. — Сигурен съм, че ще те видя отново, когато преминеш всички изпитания. Кой знае, може в отряда ми да има място за млад брат със смело сърце и остър поглед.
Вейлин погледна телата на двете кучета. Кървави струи бяха опетнили снега под тях. „Щяха да ме убият. Затова ги развъждат. Не за следене. Ако бяха открили Ерлин и Села…“
— Кой знае по какви пътища ще ни поведе Вярата, братко. — Нямаше кураж да докара нещо повече от неутрален тон.
— Така е — съгласи се Тендрис. — Късметът да е с теб.
Вейлин беше толкова изненадан, че планът му е проработил, че остави Тендрис почти да се скрие, преди да се сети за най-важния въпрос.
— Братко! Какво да правя с кучето!
Тендрис погледна през рамо, преди да пришпори коня си.
— Ако си умен, го убий, ако си храбър, го запази. — Засмя се, а конят му препусна в галоп: вдигаше облаци сняг, който заблещука на зимното слънце.
Вейлин погледна кучето. То го наблюдаваше с обожание, дългият му розов език висеше от олигавената муцуна. Той отново забеляза множеството белези. Животното беше младо, но очевидно бе имало тежък живот.
— Белег. Ще те кръстя Белег.
Кучешкото месо се оказа твърдо и жилаво, но Вейлин отдавна бе спрял да придиря по отношение на храната. Белег скимтеше, докато момчето разфасоваше трупа на по-едрото куче и отделяше единия бут. Запази дистанция, докато не се върнаха в лагера и Вейлин не отряза няколко ивици месо за печене. Чак след като момчето се наяде и скри остатъка от бута в хралупата, кучето се приближи и подуши ръката му. Колкото и див да бе характерът на воларианските робски хрътки, явно изключваше канибализъм.
— Не знам с какво ще те храня, щом не искаш да ядеш от своите — подсмихна се Вейлин и го потупа неловко по главата. Кучето явно не беше свикнало на гальовност, защото се присви.
Изкара в лагера около час: готвеше, поддържаше огъня, разчистваше снега от заслона и удържаше на порива да провери дали Ерлин и Села още са в скривалището. Имаше известни съмнения по отношение на Тендрис. Чувстваше, че той бе приел думите му твърде лесно. Разбира се, можеше и да греши. Тендрис приличаше на брат, чиято вяра е абсолютна и непоклатима. В такъв случай мисълта, че брат би излъгал, при това за да защити Отричащи, въобще нямаше да му хрумне. От друга страна, дали бе възможно човек, преследващ еретици из кралството цял живот, да е напълно лишен от цинизъм?
Без отговори на тези въпроси Вейлин не можеше да рискува да провери бегълците. По вятъра не се носеше нищо предупреждаващо, нищо не смущаваше песента на птиците, но въпреки това той остана в лагера, хапна още малко кучешко и се зачуди какво да прави с кучето.
Белег беше доста жизнерадостен за животно, отгледано да преследва и убива хора. Обикаляше из лагера и мъкнеше клонки и кости при Вейлин, който бързо се научи, че няма смисъл да се мори да ги дърпа от устата му. Момчето не беше никак сигурно, че ще му позволят да запази кучето, когато се върне в Ордена. Инструктор Чекрил, който отговаряше за кучкарника, едва ли щеше да иска подобен звяр в близост до любимите си питомци. По всяка вероятност щяха да убият Белег веднага щом го видеха.