— Умен е, но не е професионалист. Говори и се облича като тийнейджър, опитва се да слезе до нивото на родителите. Те как да му се доверят! А може би и децата го съзнават. Има и друго. Преспал е с поне една майка на пациент, за която аз знам, а подозирам, че е имало и още няколко. Сдъвках го, а той ме гледаше сякаш лудият съм аз, та само местя въздуха за такива работи.
— Малък спад в морала на отделението?
— Той въобще не притежава морал. Бас държа, че понякога идва пиян или е смъркал наркотици, но не мога непрекъснато да вървя като хрътка по петите му. Той се е подготвил, винаги има верен отговор. Но все още не е лекар. Просто е едно високообразовано хипи.
— Как се справяше със семейство Суоуп?
— Може би прекалено добре. Беше много интимен с майката и изглежда вярваше на бащата повече от всеки друг.
Заби поглед в празната чаша от кафе.
— Не бих се изненадал, ако е решил да преспи с дъщерята. Тя хваща окото. Но точно сега това не ме безпокои.
Той присви очи.
— Струва ми се, че д-р Огъстъс Валкроа има слабо място в сърцето си за шарлатанството. По време на събрания на персонала той говореше, че трябва да бъдем по-толерантни към т.нар. „постижения на алтернативната медицина“. Прекарал е известно време в индиански резерват и бе впечатлен от техните знахари. Докато ние обсъждаме списание „Нова Англия“, той продължава да си бае за шаманите и змийския прах. Невероятно.
— Мислиш ли, че всъщност те саботира?
— Враг от вътре? — Помисли малко и отвърна: — Не, поне не явно. Просто мисля, че той поддържа плана за лечение по начина, който се очаква от него. По дяволите, Алекс. Това да не е абстрактен философски семинар? Има едно болно момче с отвратителна болест, което мога да лекувам и да спася, а те искат да попречат. Това си е убийство!
— Можеш да се обърнеш към съда — предложих аз.
Той кимна тъжно.
— Вече зачекнах въпроса пред адвоката на болницата. Той мисли, че ще спечелим. Но ще бъде пирова победа. Спомняш ли си делото Чад Грийн? Детето бе болно от левкемия, а родителите го измъкнаха от детската клиника в Бостън и избягаха през Мексико за Летрил. Превърна се в медиен цирк. Родителите станаха герои, а лекарите и болницата — големи лоши вълци. Накрая, след всички съдебни решения, детето никога не бе лекувано и умря.
Той притисна вената си с пръсти. Пулсът му вибрираше. Потрепери.
— Страдаш от мигрена?
— Тъкмо започва. Мога да се справя.
Пое дълбоко въздух. Коремът му се разтресе.
— Може би трябва да ги изправя пред съд. Но искам да го предотвратя. Именно за това те повиках, приятелю.
Наведе се напред и постави ръцете си върху моите. Кожата му бе неестествено гореща и леко влажна.
— Поговори им, Алекс. Използвай всички трикове, които криеш в ръкава си. Енергия, съчувствие, все едно. Направи опит да ги накараш да разберат последствията от действията си.
— Тежка задача.
Той отдръпна ръцете си и се засмя.
— Единствената, с която разполагаме тук.
4.
Стените в отделението бяха покрити с жълти тапети, изрисувани с танцуващи мечета и засмени кукли. Лъхнаха ме зловонията на болницата — дезинфектанти, телесни миризми и вехнещи цвята — с които бях свикнал докато работех там и ми напомниха, че съм чужд. Въпреки че бях преминавал този коридор хиляди пъти, бях обзет от смразяващото безпокойство, което внушава всяко болнично заведение.
Камерата за ламинарен поток се намираше в другия край на отделението зад неостъклена, сива врата. Като наближихме вратата се отвори и оттам излезе младо момиче. Запали цигара и тръгна към изхода, но Раул я повика и тя спря. Обърна се, подгъна коляно и замръзна в тази претенциозна поза с цигарата в едната ръка, а другата бе сложила на хълбок.
— Това е сестрата на момчето — прошепна ми той.
Беше ми казал, че хваща окото, но направо я бе подценил.
Момичето бе забележително.
Беше висока около метър и седемдесет и пет — метър и осемдесет, а тялото й бе хем женствено, хем някак момчешко. Краката й бяха дълги, добре оформени и стройни, гърдите — малки и стегнати. Шията бе тънка като на птица, а слабите й нежни ръце завършваха с тъмночервен маникюр. Носеше бяла памучна рокля, опасана със сребрист колан, който очертаваше малка талия и плосък корем. Меката материя, почти съвсем опъната по тялото, описваше всяка негова гънка.