Голяма част от въпросите бяха свързани с това кога за последен път е забелязал семейство Суоуп, какви коли са идвали и са си отивали, видял ли е нещо странно в поведението на Суоуп и кой им се е обаждал. От думите му излизаше, че мотелът е оазис на спокойствието, а той самият — ни чул, ни видял.
Полицаите заградиха пространството около входа на петнайсета стая. Патрулна кола със сирена посред паркинга — тази гледка трябва да е възбудила духовете на обитателите на мотела, защото видях пръсти, които открехваха крайчетата на завесите в няколко от стаите. Полицаите също забелязаха и подхвърлиха, че ще повикат отдела за борба с наркотиците и сексуалния тормоз.
Дойдоха още две коли и паркираха както им дойде. От тях излязоха четирима униформени полицаи, които се присъединиха към първите двама, зашушукаха си и запушиха цигари. Последваха ги микробус, оборудван с техника за анализ на веществени доказателства и бронзов „Матадор“ без регистрационен номер.
Мъжът, който излезе от „Матадор“-а бе около трийсет и пет годишен, тежък и огромен, с небрежна тромава походка. Лицето му бе широко и, учудващо, без нито една бръчка, но пазеше следите от прекарана сериозна форма на акне. Очите му с необикновен светлозелен цвят бяха засенчени от гъсти, надвиснали вежди. Черната му коса бе късо подстригана отстрани и отзад, и по-дълга отгоре — прическа, която явно не зачиташе никакви модни тенденции. На челото му падаше гъст кичур, сякаш крава го бе лизнала отпред. Също толкова неугледно странни бяха бакенбардите, които достигаха меките му уши и облеклото му — измачкано карирано спортно яке, декорирано с твърде много тюркоаз, моряшка риза, вратовръзка на сиви и сини райета и светлосини панталони, под които стърчаха велурени ботуши.
— Ето този трябва да е ченге — каза Бевърли.
— Това е Майло.
— А, твоят приятел. — Тя се притесни.
— Няма нищо. Той си е такъв.
Майло поговори с полицаите, сетне извади бележник и молив, прескочи лентата, закачена пред вратата на петнайсета стая и влезе вътре. Постоя малко и излезе, като си водеше записки.
След това се отправи към рецепцията. Аз се изправих и го посрещнах на входа.
— Здрасти, Алекс. — Голямата му мека ръка сграбчи моята. — Дяволска бъркотия е там вътре. Все още не знам как да го нарека.
Той видя Бевърли и й се представи.
— Щом си имате работа с този човек — каза, сочейки към мен, — непременно ще се забъркате в неприятности.
— Сама се убедих в това.
— Бързате ли? — попита я.
— Няма да се връщам в болницата — каза тя. — Иначе имам ангажимент в три и половина.
— Не се притеснявайте, ще ви пуснем да си идете далеч преди три и половина. Просто исках да знам дали можете да почакате докато задам няколко въпроса на г-н… — Той погледна в бележника си. — … Фарисбаде. Няма да отнеме много време.
— Няма проблем.
Той придружи портиера до петнайсета стая. Двамата с Бевърли седяхме мълчаливо.
— Това е ужасно — каза тя накрая. — Тази стая. Кръвта.
Седеше вдървена на стола си, със събрани колене.
— Може пък Ууди да е добре — казах аз без сам да си вярвам.
— Надявам се да е така, Алекс. Наистина се надявам.
След малко Майло се върна заедно с портиера, който без въобще да ни погледне, се шмугна зад тезгяха и изчезна в задната стая.
— Този човек изобщо не е наблюдателен — каза Майло. — Но ми се струва, че горе-долу е наясно с нещата. Очевидно зет му е собственик на мотела. Учи бизнес администрация вечер и работи тук вместо да спи.
Той погледна Бевърли:
— Какво можете да ми кажете за тези Суоуп?
Тя му разказа същото, което чух и аз в камерата за ламинарно лечение.
— Интересно — промърмори Майло замислено, като си дъвчеше молива. — Значи версиите са няколко. Родителите извеждат бързо детето извън града, което съвсем не е престъпление, ако болницата не реши да прави история от това. В противен случай те не биха изоставили колата. Хипотеза Б е, че работата са свършили култистите със съгласието на родителите, което също не е престъпление. Или пък са отмъкнали детето без позволение, което си е класическо отвличане.
— Ами кръвта? — попитах.
— Да, кръвта. Пробите показват, че е нулева група с положителен резус-фактор. Това говори ли ви нещо?