Как добре пасваше това с описанието на Бевърли за Гарланд Суоуп. Казах го на Майло.
— Значи може и това да е станало — каза той притеснено.
— Но ти не мислиш така.
Тежките му рамене се повдигнаха.
— Нищо не мисля засега. Защото този град е полудял, момче. Убийствата се увеличават с всяка изминала година, и хора умират по най-странни причини. Миналата седмица някакъв старец наръгал нож в гърдите съседа си, защото бил убеден, че онзи унищожавал доматените му насаждения като излъчвал зли лъчи от пъпа си. Умопобъркани идиоти се разхождат из заведенията за бърза закуска и бог знае защо пребиват деца, които ядат сандвичи. Когато постъпих в отдел „Убийства“, нещата ми изглеждаха сравнително логични и, наистина, доста прости. Повечето от случаите ни бяха причинени от любов, ревност, пари, семейни вражди — въобще нормалните човешки конфликти. Сега не е така, приятелю. Много дупки се появиха в швейцарското сирене.
— И ти смяташ, че това е работа на някой луд?
— Кой, по дяволите знае, Алекс? Най-вероятно ще открием, че става дума за една от трите ми хипотези. Един от тях — може би бащата — добре е обмислил положението и е преобърнал стаята. Оставили са и колата, така че да изглежда като че ли отсъстват временно. От друга страна не мога да гарантирам, че не са попаднали на неточното място в неподходящия момент и не са се сблъскали с някой побъркан, който ги е сметнал за Вампира Плутон, горящ от желание да му извади черния дроб. — Той държеше кибрита между палеца и показалеца си и го развя като миниатюрно знаменце. — Засега всичко, което имаме, е това. Не е сред любимите ми места, но ще намина да проследя дирите на това нещо заради теб, съгласен ли си?
— Благодаря ти, Майло. Ако стигнем до развръзка доста хора ще се успокоят. Приемаш ли компания?
— Разбира се, защо не? Не съм те виждал отдавна. Ако липсата на красивата госпожица Кастагана не те е направила непоносимо мрачен, може да се окаже, че си дори приятна компания.
7.
На кибрита бе написан телефонен номер, но нямаше адрес, затова Майло се обади в отдела за борба с наркотиците и сексуалното насилие, да му го продиктуват. Дадоха му също и сведения за „Адам и Ева“.
— Имат информация за бюрото — каза той. Караше по „Пико“ и се отправи на изток. — Собственичка е някаква мацка на име Ян Рамбо, която има по малко пръст в какво ли не. Татко й е клечка в мафията във Фриско, а Ян е неговата радост и гордост.
— Какво е това бюро всъщност? Прикритие за забранени услуги?
— Да, но вършат и някои други работи. В отдела смятат, че понякога служителите пренасят наркотици, но това е странична дейност, един вид импровизация, само ако някой закъсал клиент се нуждае от услуга. Занимават се с нещо относително законно — купонджийски шеги. Например, когато шефът има рожден ден, млади момичета идват на купона, събличат се и забавляват рожденика. Бизнесът им е главно продажбата на секс — по един или друг начин.
— Което хвърля нова светлина върху Нона Суоуп — казах аз.
— Може би. Нали ми каза, че изглежда добре.
— Изглежда прекрасно, Майло. Необикновено красива е.
— Значи знае какво притежава и е решила да се възползва от него. Като се замислиш, по дяволите, този град е издигнат върху купуването и продаването на плът, нали така? Едно момиче, дошло от провинциалната сивота, открива блясъка на големия град и му завъртат главата. Случва се всеки ден.
— Това трябва да е най-баналният монолог, който някога си произнасял.
Той избухна в смях и весело удари по таблото, осъзна, че примижава заради слънцето и спусна двата сенника.
— Добре, а сега е време да си поиграем на ченгета. Какво мислиш?
Стаите на Ян Рамбо се намираха на десетия етаж в една висока светлобежова сграда на „Уилшър“, точно на изток от Барингтън. Указателят във фоайето изброяваше около сто различни фирми, чиито имена не говореха нищо за дейността им. С лека ръка бяха писани думи като „предприятие“, „системи“, „комуникации“, „мрежа“. Една трета от тях завършваха гръмкото си титулуване с „ООД“. Ян Рамбо бе надминала всички останали като бе нарекла своя пазар за живо месо „Съвременна комуникационна мрежа ООД“. Ако това не бе достатъчно да те убеди в почтеността на фирмата, то месинговите букви на вратата от тиково дърво и не по-малко фрапиращата емблема щяха със сигурност да свършат тази работа.