— Можеш да си вървиш, Леон — каза жената. Гласът й бе дрезгав.
Ямаецът се поколеба. Лицето й придоби сериозен вид и той бързо напусна.
Тя остана зад бюрото, без да ни покани да седнем. Въпреки това Майло седна, изпъна дългите си крака и се прозина. Седнах до него.
— Леон ми каза, че сте много груби — каза жената. Беше около четиридесетте, набита, с мътни малки очи и къси, топчести пръсти, които барабаняха по мрамора. Косата й бе права, късо подстригана. Носеше черен, делови костюм, шит по поръчка. Надипленият корсаж на бялата й блуза от крепдешин не подхождаше на останалото й облекло.
— Много съжалявам, госпожице Рамбо — каза Майло — Надявам се, че не сме накърнили чувствата му.
Жената се изсмя. Смехът й по-скоро бе гърлено ръмжене.
— Леон е „примадона“. Държа го за украшение.
Тя извади много дълга черна цигара от кутия „Шърман“ и я запали. Гледаше как облакът дим, който бе изпуснала, се издига към тавана. Когато се разпръсна окончателно, тя заговори:
— Отговорите на първите ви три въпроса са: Първо те предават поздравления и не са курви. Второ — това, с което се занимават в свободното си време е тяхна работа. Трето — да, баща ми е и говорим по телефона горе-долу веднъж месечно.
— Аз не съм от отдела за борба с наркотиците — каза Майло, — и пет пари не давам дали служителките ви предлагат сексуални услуги на мазолести старци, смъркат кокаин или играят комар.
— Колко сте толерантен — каза тя студено.
— Известен съм с това. Девизът ми е „Приемай хората такива, каквито са“.
— Тогава какво искате?
Той й подаде визитната си картичка.
— Отдел „Убийства“? — Тя вдигна вежди, но остана невъзмутима. — Кой е извършил убийство?
— Може би никой, може би няколко души. Засега всичко изглежда като подозрително отвличане. Семейство от град близо до границата. Сестрата е работила за вас. Нона Суоуп.
Тя всмука дълбоко и цигарата се нажежи.
— А, Нона. Червенокосата хубавица. Заподозряна ли е, или е жертва?
— Вие ми кажете какво знаете за нея — върна въпроса Майло и отвори бележника си.
Тя извади ключ от едно чекмедже на бюрото, стана, оправи си полата и отиде при папките. Беше изненадващо ниска — около метър и петдесет и пет.
— Предполагам, че очаквате да увъртам, нали? — Сложи ключа и го завъртя. Отвори се един шкаф. — Мислите, че ще откажа да ви дам информация и ще пищя, че няма да говоря без адвоката си.
— Такъв беше сценарият на Леон.
Това я забавляваше.
— Леон е добро куче пазач. Не — каза, вадейки някаква папка, — не ме интересува, че ще прочетете нещо за Нона. Нямам какво да крия. Тя не ми е никаква.
Отново се настани зад бюрото и подаде папката на Майло. Той я отвори и аз надникнах през рамото му. Първата страница бе молба за постъпване на работа, написана с колеблив почерк.
Пълното име на момичето бе Аннона Блосъм Суоуп. Посочената дата на раждане показваше, че е само на двайсет, физическото описание напълно съвпадаше със спомена ми за нея. Като местожителство бе отбелязала някакъв адрес на „Сънсет Булевард“ — Западен Педиатричен Център — без телефон.
Имаше осем или десет снимки, направени в същия този кабинет — познах по кожените мебели — които я представяха в различни пози, все страстни. Снимките бяха черно-бели и я ощетяваха, защото не можеха да отразят шеметния цвят на косите й. Въпреки това, тя притежаваше онова, което професионалистите наричат „излъчване“ и то можеше да се усети дори в тези снимки.
Разгледахме фотографиите — Нона с оскъдни бикини около таза си, бразилски тип; Нона с джинси и прозрачна блуза, без сутиен, а зърната на гърдите й набъбнали през плата; Нона прави любов с някакъв мухльо; Нона, нежна като котка, облечена в ефирен халат, а в тъмните й очи се чете „Майната ти“.
Майло подсвирна тихичко. Нещо неволно ме присви под лъжичката.
— Жестока мадама, а? — попита Ян Рамбо. — Много плът минава през тези врати, господа. Но тя се отличаваше от другите. Започнах да я наричам Дейзи Мей, защото в нея имаше нещо наивно. Почти нямаше житейски опит. Но като изключим това, беше момиче, което знаеше какво иска, ако разбирате какво искам да кажа.
— Кога са правени тези снимки — попита Майло.
— Още първия ден щом дойде, което значи преди седмица. Погледнах я и извиках фотографа. Направихме снимките и ги проявихме същия ден. Стори ми се, че е добро капиталовложение и я назначих като служителка във фирмата.