Тя продължаваше да поглъща менюто, сякаш беше роман, но накрая погледна доволно:
— Ще си поръчам артишок.
— Горещ или студен, госпожо?
— Ами… студен.
Келнерът си записа и я погледна в очакване. Понеже тя не добави нищо, той попита това ли е всичко.
— А-ха.
Келнерът си тръгна като клатеше глава.
— Ям много артишок, защото когато правя кросове, губя много натрий, а този зеленчук е богат на това вещество.
— А-ха.
— За десерт ще си поръчам нещо с банани, защото бананите имат високо съдържание на калий. Щом повишиш съдържанието на натрий в организма, трябва да сториш същото и с калия, така че да настъпи равновесие.
Винаги съм приемал Бев като на доста земна млада дама, малко по-строга от необходимото към себе си, дори склонна към самонаказание. Обаче замаяното момиче, което седеше на масата срещу мен сякаш ми бе непознато.
Тя продължи да говори за маратонското бягане, докато храната дойде. Щом й сервираха артишока, тя го изгледа втренчено и започна да си взима деликатно от листенцата.
Моята салата се оказа меко казано противна — спанакът хрускаше от пясък, пилето бе спаружено. За да не вкуся, започнах да ровя с вилицата из чинията.
Изчаках я да привърши със своята порция и попитах за какво иска да говори с мен.
— Много е трудно, Алекс.
— Не трябва да ми казваш нищо, ако не желаеш.
— Чувствам се като предателка.
— Срещу кого?
— По дяволите. — Погледът й шареше наоколо единствено само за да не срещне моите очи. — Вероятно дори не е толкова важно. Може би само си дрънкам напразно, но все още не мога да забравя Ууди и се притеснявам след колко ли време метастазите ще започнат да се разпространяват, ако вече не са плъзнали. Иска ми се да направя нещо, за да престана да се чувствам така дяволски безпомощна.
Кимнах с глава и зачаках. Тя потрепери.
— Оджи Валкроа познава двойката от „Тач“, която посети Суоуп — каза бавно.
— Откъде знаеш?
— Видях го да разговаря с тях като ги наричаше с малките им имена и го питах откъде ти познава. Отговори, че веднъж е ходил при тях. Мисли, че е приятно място, спокойно.
— Каза ли защо е ходил там?
— Просто защото го интересували алтернативните начини на живот. Знам, че беше откровен, защото в миналото ми е говорил за контактите си с други секти — „Саянтолози“ и „Лайфспринг“ — будистко свърталище в Санта Барбара. Той е канадец и смята, че в Калифорния всичко е прекрасно.
— Долови ли някакво тайно споразумение между тях?
— Никакво. Просто се познават — и толкова.
— Каза, че той ги наричал с имената им. Помниш ли ги?
— Мисля, че наричаше мъжа „Гари“ или „Бари“. Името на жената не чух. Нали не мислиш, че това е някаква конспирация?
— Кой знае?
Започна да се върти, сякаш дрехите й изведнъж отесняха, повика сервитьора и си поръча бананов ликьор. Отпиваше внимателно и се мъчеше да изглежда спокойна, но през цялото време не я свърташе.
Остави чашата на масата с лукав израз в очите.
— Има ли още нещо, Бев?
Тя кимна разстроена. Когато заговори, почти шептеше.
— То може би е още по-незначително, но след като съм почнала да дърдоря, по-добре ще е да го довърша. Оджи и Нона Суоуп са любовници. Не съм сигурна кога е започнало. Но не е много отдавна, защото семейството е в града едва от няколко седмици.
Играеше си безцелно със салфетката докато говореше.
— Боже, чувствам се като боклук. Ако не беше заради Ууди, въобще нямаше да си отворя устата.
— Знам.
— Исках да го съобщя на твоя приятел, ченгето, още там в мотела, защото ми изглеждаше симпатяга, но просто не можах. По-късно започнах непрестанно да мисля за това и не мога да се отърва от натрапчивата идея, че може би има начин да се помогне на малкото момче, а аз изпускам този шанс. Помислих, че ако ти разкажа, ти ще знаеш какво да направим.
— Правилно си постъпила.
— Иска ми се да не се чувствам толкова зле, щом правя добро. — Гласът й секна. — Искам онова, което ти разказах, да има някакъв смисъл и връзка.
— Смятам да уведомя Майло. Засега той съвсем не е убеден, че е извършено престъпление. Единственият, който е сигурен в това, е Раул.