Тя спря да си поеме дъх.
— Много ме заболя, Алекс. Тя бе толкова самоуверена и красива. Ревността ме проряза като нож. Никога не съм изпитвала този вид ревност преди — направо кървях. Очите им бяха ужасно оранжеви от светлината на свещите като два вампира. Аз си стоях там, губейки си времето с един нещастник, а всъщност умирах от желание вечерта да свърши по-бързо, а те сякаш го правеха на масата. Беше направо скверно.
Раменете й потрепериха. Тя цялата се тресеше.
— Сега вече ти е ясно защо толкова дълго се двоумих дали да споделя с някого. Може да изглеждам като пренебрегната нещастница, която го прави единствено от злоба. Но чак дотам няма да стигна, макар че достатъчно съм пропаднала в живота си.
Очите й се впиха в мен, за да ме накарат да повярвам.
— Искам да го изтрия от съзнанието си — него, нея, всички. Но не мога, Алекс, заради малкото момче.
Този път прие успокоителния ми жест и облегна глава на рамото ми, а ръката й бе в моята.
— Трябва ти малко време, за да се дистанцираш — казах меко. — Така ще можеш да погледнеш истината право в очите. Той вероятно е бил „нежен“ и „честен“ по някакъв перверзен начин, но въобще не е герой. Приятелчето си е навлякло неприятности, а за теб ще е най-добре да си извън живота му. Той е наркоман, нали?
— Да. Откъде разбра?
Реших да не цитирам съмненията на Раул. Боях се, че споменаването на името му можеше да я отблъсне. Освен това, имах си и мои съмнения.
— Говорих с него миналата вечер. През цялото време подсмърчаше. Първоначално приличаше на настинка, но по-късно започнах да се чудя дали не е кокаин.
— Използва големи дози кокаин, също „трева“, а и други боклуци. Някой път, когато беше на повикване, увеличаваше дозата. Разказваше, че когато бил в медицинското училище прибавял и киселина, но не мисля, че все още го прави. Освен това пие твърде много. И аз, докато бяхме заедно, започнах да пиянствам, както правя и досега. Знам, че трябва да престана.
Подадох й едно рамо.
— Ти заслужаваш нещо много по-добро, мила.
— Хубаво е да го чуя. — Гласът й бе съвсем тих.
— Казвам го, защото е истина. Ти си умна, интелигентна, привлекателна и имаш добро сърце. Затова толкова много те боли и си страшно уязвима. Махни се, иди далече от смъртта и нещастието. Те те разбиват, знам.
— О, Алекс — разрида се тя в прегръдките ми. — Толкова ми е студено.
Загърнах я със сакото си. Щом се поуспокои и престана да плаче, я придружих до колата й.
11.
Нито изчезването на Суоуп, нито плъхът на Ричард Мууди бяха в ресора на Майло. И в двата случая ми помагаше само от приятелски чувства. Неудобно ми бе да го безпокоя толкова скоро с информацията за Валкроа.
Онова, което Бевърли ми каза миналата нощ, бе тревожно. Както твърдеше Раул, канадецът нямаше морал и бе пияница, а неговата фамилиарност с посетителите от „Тач“ осветли и съмнение за съучастие в тайното отвличане на Ууди Суоуп от болницата. Чувствах известно задължение да уведомя Майло за новото развитие на нещата. Макар че се колебаех дали не прибързвам на дребно, защото той беше сигурен, че тепърва ще има раздвижване. Все пак исках да се консултирам със специалист, преди да се включат пиротехниците.
Майло, господ да го поживи, изглеждаше изключително доволен да ме чуе.
— Не се притеснявай. И без това сам щях да те потърся. Фордибранд отиде в „Бедабай“, за да дъхне на Мууди, но когато пристигнал, онзи тъпанар си бил отишъл. Оставил след себе си стая вмирисана на пот — сякаш е имало битка между смръдльовци. Навсякъде са разхвърляни хартийки от бонбони. Фуутхил ще го държи под око, а и моите момчета ще се поразшетат, но и ти внимавай. Освен това ми се обади онзи юнак Кармайкъл. Същият, дето заедно с момичето на Суоуп участвал в представления по поръчка. Можех да го изтръскам по телефона, но приятелчето беше някак пренапрегнато. Сякаш седеше върху буре с барут. И той си има досие при нас — преди няколко години го заловили да проституира. Затова излизам и ще се видя на четири очи с него. А ти какво имаш да ми кажеш?
— Ще дойда с теб при Кармайкъл и ще ти обясня в колата.
Той погълна информацията за Валкроа, докато пътувахме по магистралата за Санта Моника.
— Какъв е той, нещо като студент?
— Твърде далече е от това. Едно старо, ерзац хипи. Отпуснато и мършаво лице, увиснало тяло, някакъв мърляч. Но се страхувам, че описанието е съвсем повърхностно. Той е животно, което се храни с мърша, Майло. Движи с жени, които се намират в стресово състояние, представя се за д-р Чувствителност, дава им нещо, което минава за любов и разбиране.