Погледна ни умоляващо, търсейки подкрепа. Инстинктът ми подсказа, че трябва да му я дам, но това не беше терапия. Майло му даде възможност да се успокои, преди да заговори отново.
— Ами, ако той разбере за настоящата ти работа, край, а?
— Да върви по дяволите. — Той зачеса брадата си. — Нищо не мога да направя. Харесвам работата си. Господ ме е дарил с великолепно тяло и красиво лице и аз го споделям с другите хора. То е нещо като изпълнение на роля, но частно, затова е и по-хубаво, по-интимно е. Когато танцувах, усещах погледите на жените върху мен. Играех за тях, отнасях се добре с тях. Исках да се подмокрят още там. Все едно че правиш любов.
— Казах на шефката ти, ще го повторя и на теб — рече Майло. — Въобще не ни пука кой с кого спи в този град. Става лошо, само когато хората изчезват, или пък биват убивани.
Кармайкъл изобщо не го чу.
— Това не значи, че аз проституирам, или нещо такова — продължаваше да настоява. — Парите не ме интересуват — в добри седмици вадя по шест, може би и седем хиляди долара.
Той отстрани въображаемото купче пари с един жест на ръката. Гледаше през кривото огледало на родения в богатство.
— Дъг — авторитетно каза Майло. — Престани да се оправдаваш, а слушай: не се интересуваме какво правиш с члена си. Досието ти ще остане запечатано. Просто ни разкажи за Нона.
Забележката най-накрая стигна до предназначението си. Изражението на Кармайкъл беше като на дете, получило неочакван подарък. Дадох си сметка, че продължавах да го възприемам като едно голямо дете, защото като изключим големия му мъжки пакет, всичко останало у него бе детско, незряло. Класически случай на спрян растеж.
— Тя бе от типа „баракуда“. Трябва да я държиш настрана, защото става агресивна. Последният път, когато работихме заедно, бе на едно ергенско парти за възрастен мъж, който щеше да се жени за втори път. Няколко мъже на средна възраст, тип търговци, се бяха събрали в апартамент в „Канога Парк“. Преди да отидем, бяха подпийнали порядъчно и бяха гледали порнофилми. Тази вечер трябваше да изпълним пиеската „Шотландски войник и клакьорка“. Бях облечен във футболен екип, а тя носеше жарсено бюстие, малка плисирана поличка и маратонки. Косата й бе цялата сплетена на плитчици и осеяна с помпони. Онези бяха безсрамни дърти простаци. Преди да пристигнем, си бяха говорили най-различни мръсотии по време на филма и бяха като разгонени псета. Като влязохме и те я видяха, помислих си, че някой от тях ей сега ще пукне. Тя започна да мърда напред-назад, мигаше с дългите си мигли, плезеше език. Пародията разигравахме изцяло по сценарий, но тя реши да импровизира. От нея нямаше да стане актриса, нямаше душа, прекалено животинска бе за тази работа. Но публиката се взриви — мисля, че погледите, които им хвърляше, бяха виновни за това. Както и да е, старците пощуряваха, а тя ги подклаждаше. Това може би й втълпи идеята да стане непредвидима. Изведнъж тя приближи ръка до панталоните ми, сграбчи ме за члена, започна да го друса и мачка и да го масажира, като през цялото време движеше задника си напред-назад. Исках да я спра — не беше разрешено да нарушаваме сценария, освен ако не го поиска клиентът.
Той спря. Чувстваше се неудобно.
— Освен това трябваше да ни се плати. Но не можах да я спра, това би скапало сценката й и щеше да разочарова всички тези стари копелета. Те не откъсваха поглед от нея, тя продължаваше да ме мачка, а аз се смеех на цялата работа. После ме заряза и с валсова стъпка се тръсна върху един от тях, който вече се бе възбудил — тантурест малък човечец с големи диоптри на очилата. Пъхна ръка под панталона му. Всички притихнаха. Той почервеня като цвекло, но не смееше да каже нищо, защото би излязъл глупак в очите на приятелите си. Лицето му придоби болнав вид, но се опитваше да се усмихне. Започна да опипва с език ухото му, докато стискаше члена му. Другите прихнаха да се смеят, за да се освободят от напрежението. Почти веднага закрещяха мръсотии. Нона бе във висините, сякаш самата тя получаваше оргазъм, докато друсаше нещастника. Накрая успях да я измъкна, без това да прилича на скандал. Качихме се в колата и аз й се разкрещях. Гледаше ме, сякаш съм луд и даже невинно попита какво се било случило, направили сме голямо шоу, нали. Разбрах, че е безполезно да й говоря и се предадох. Качихме се на магистралата. Карах бързо, защото нямах търпение да се отърва от нея. После изведнъж усетих, че тя ми отваря ципа. Преди да разбера какво става, членът ми бе вече навън и тя го пое в уста. Карахме с над 100 километра, а тя ме смучеше и ми каза да се наслаждавам. Хареса ми. Бях безпомощен, само се молех да не ни спипа пътен патрул. Вината щеше да бъде моя, нали? Помолих я да спре, но тя не го направи, докато не ме довърши. На следващия ден се обадих на Рамбо и настоях повече никога да не работя с нея. Шефката просто се засмя и каза, че Нона би била велика във филм. По-късно узнах, че е напуснала, просто си отишла.