Този разказ го накара да се изпоти. Той се извини, отиде в банята и се върна свежо сресан и напръскан с дезодорант. Ухаеше на афтършейв. Преди още да успее седне, Майло започна пак да задава въпроси.
— И въобще нямаш идея къде би могла да бъде сега?
Кармайкъл поклати глава.
— Някога да е говорила за нещо лично?
— Не. Няма нищо лично за нея, което да ми е известно. Тя си беше такава, каквато я виждахме.
— Някакво предположение, накъде може да е поела?
— Тя никога не е споделяла от къде идва. Както вече ви казах, направихме три или четири представления и после тя се омете.
— Как се е свързала с „Адам и Ева“?
— Нямам представа. Всеки отива там по различен начин. Рамбо ми се обади след като ме бе гледала в „Ланселот“. Други го намират чрез информация от уста на уста. Тя дава реклами в „жълтите вестници“ и порносписанията. Получава повече заявки, отколкото са й необходими.
— Добре, Дъг — каза Майло, докато ставаше. — Надявам се, че беше откровен с нас.
— Наистина бях, детектив Стърджис. Моля ви, не ме вкарвайте в беля.
— Ще се постарая.
Тръгнахме си. В колата Майло провери телефонния секретар. Нямаше важни съобщения.
— Е, каква е диагнозата на Сърфиста? — попита ме той.
— Извън нашия случай ли? Личностни проблеми, вероятно нарцисизъм.
— Което означава?
— Че той има лоша самооценка, а тя се изразява в егоцентризъм — мускули, витамини, постоянно внимание, което отделя на тялото си.
— Прилича на половината граждани на Лос Анджелис — пробуча той и завъртя стартера.
Когато излизахме от улицата, Кармайкъл вече беше нарамил сърфа, хавлиената кърпа и лосиона за тен и се насочваше към плажа, облечен в бански.
Видя ни и махна за сбогом.
Майло паркира в забранената зона, близо до входа на „Уестърн Педс“.
— Мразя болниците — процеди късо, докато влизахме в асансьора, който ни качи на петия етаж.
Загубихме малко време докато открием Валкроа. Той преглеждаше пациент и се наложи да го изчакаме петнайсетина минути.
Щом влезе, погледна ме накриво и каза на Майло да побърза, защото бил зает. Когато детективът заговори, той демонстративно извади един медицински картон, започна да го разлиства и да си води записки.
Майло е опитен професионалист, но канадецът го затрудни.
Валкроа продължаваше да си драска по картона, без да трепне, когато детективът му съобщи, че знае за посетителите от „Тач“ и за любовната му връзка с Нона Суоуп.
— Свършихте ли, полицай?
— За момента, да, докторе.
— Какво се очаква да направя, може би да се защитавам?
— Бихте могли да започнете с обяснението на вашата роля в изчезването на момчето.
— Това е много лесно. Такава роля не съществува.
— Няма сътрудничество между вас и хората от „Тач“, така ли?
— Абсолютно никакво. Посетих ги веднъж. Това е обяснението на всичко.
— Каква бе целта на вашето посещение?
— Образователна. Интересувам се от комуните.
— Много ли научихте, докторе?
Валкроа се засмя.
— Това е едно спокойно място. Там не се нуждаят от полицаи.
— Как се казваха хората, които посетиха Суоуп?
— Мъжът се казва Барън, а жената — Дилайла.
— Презимена?
— Не употребяват.
— Колко пъти сте посещавали „Тач“?
— Веднъж.
— Добре, това ще го проверим.
— Моля, заповядайте.
Майло го погледна твърдо. Приятелчето се усмихваше надменно.
— Нона Суоуп каза ли ви нещо, което би могло да ни заведе при семейството, където и да е то?
— Не сме разговаряли много. Ние просто се чукахме.