— Докторе, струва ми се, че трябва да преосмислите поведението си.
— Така ли?
Кривогледите му очи се превърнаха в две тиренца.
— Вие прекъснахте работата ми, за да ми задавате глупави въпроси за личния ми живот и очаквате от мен по-добро поведение?
— Във вашия случай професионалното и личното изглеждат доста омесени.
— Колко сте наблюдателен.
— Това ли е всичко, което можете да ни кажете, докторе?
— Какво повече бихте искали да чуете? Че обичам да чукам жени? Е, добре, така е. Копнея за това. Ще имам колкото жени успея да сваля в този си живот, ако пък има и друг после, надявам се, че той ще ми предостави безкрайна верига от горещи, желаещи жени, така че да мога да си продължа чукането. Бях чувал, че половият акт не е криминално престъпление, или може би в Америка са прокарали нов закон?
— Върнете се на работа, докторе.
Валкроа събра бумагите си и напусна със сънлив поглед.
— Какъв кретен — каза Майло, докато се връщахме в колата. — Не бих го допуснал и до малкия си пръст.
Върху страничното стъкло на колата бе залепен стикер за неправилно паркиране от охраната на болницата. Той го скъса и го пъхна в джоба си.
— Надявам се, че не е типичен представител на съвременното лекарско съсловие.
— Единствен е по рода си. Няма да се задържи дълго тук.
Тръгнахме на запад по булевард „Сънсет“.
— Смяташ ли да провериш тази история? — попитах го аз.
— Мога да питам хората от „Тач“ доколко го познават, но ако има някакъв заговор помежду им, те ще ме излъжат. Най-добре е да повикам местния шериф и да разбера дали този шут е бил забелязван повече от един път там. В малко градче като това законът се стреми да забелязва всичко.
— Познавам някого, който може би е близък със сектата „Тач“. Искаш ли да му се обадя?
— Защо не. Няма да боли.
Докара ме до дома и остана малко край езерцето ми да погледа рибата „Кой“. Рибките го хипнотизираха с колорита си и той се смя от сърце, докато им хвърляше късчета храна, а те се бореха да ги лапнат. Когато все пак се насили да си тръгне, голямото му тяло изглеждаше тромаво и натежало.
— Хайде да тръгвам, че мога да зяпам тук докато ми побелее брадата.
Стиснахме си ръце и той се запъти да прекара още един следобед в разпити и изследване на най-лошата част от човешката природа.
12.
Позвъних на професор Сет Фиакър в УКЛА. Той е мой състудент, занимава се със социална психология и от години изучава сектите.
— Здравей, Алекс — каза весело, както обикновено, — току-що се връщам от Сакраменто, имаше дебати в Сената. Беше абсурдно.
Поговорихме си за добрите стари времена и сетне му разказах защо се обаждам.
— Сектата „Тач“ ли? Изненадан съм, че въобще си чувал за тях. Не са много известни и не ходят да убеждават никого в правотата на вярата си. Събират се на едно място, което наричат Убежището. Преди е било манастир и е близо до мексиканската граница.
— Знаеш ли нещо за водача им — Матиас?
— За благородния Матиас — поправи ме той. — По професия е адвокат. Наричал се е Норман Матиас.
— По какви въпроси е бил адвокат?
— Не зная, но е имал голямо влияние. Говорим за Бевърли Хилс.
Странно ми бе да си представя как един адвокат метаморфозира в гуру.
— За какво му е притрябвала тази промяна в начина на живот?
— Не зная, Алекс. Повечето водачи на религиозни групировки твърдят, че имат космически видения. Обикновено това им се случва след като прекарат някоя травма. Нещо като вътрешен глас, който им се обажда в екстремни ситуации. На твоя тип може да му е свършил бензина насред пустинята Мохаве и да е видял бог.
Засмях се.
— Ще ми се да можех да ти кажа нещо повече, Алекс. Сектата не привлича внимание, защото е твърде малка — около шейсетина души. Те съществуват само от три-четири години. Както ти казах, не обикалят да търсят съмишленици, затова сигурно ще си останат малко. Но дали положението ще се промени, когато членовете й застареят, бъдещето ще покаже. Това е важно, защото сега те са на средна възраст, а секти, които възнамеряват да се увеличават, търсят по-млади хора. И все пак новите трябва да бъдат пълнолетни, та родителите им да не се разправят с полицията и да не се опитват да ги върнат към нормалния им начин на мислене.
— А холистици ли са?
— Вероятно. Повечето от сектите са такива. Това е част от отхвърлянето на обществените ценности. Но не съм чувал да са вманиачени на тази тема, ако това искаш да кажеш. Мисля, че държат повече на начина на хранене. Сами отглеждат храната и шият дрехите си — като истинските Утописти: „Онейда“, „Ефрата“ и „Нова хармония“. Мога ли да попитам защо искаш да знаеш всичко това?