— Рики, не бъди неучтив с доктора — смъмри го майка му. — Поздрави любезно. Добър ден, докторе.
— Здравейте, г-жо Мууди.
Момчето мушна ръце в джобовете си и се начумери.
Конли стана от мястото си до нея и се здрависа с мен, ужасно ухилен. Съдийката беше права. Като изключим, че беше значително по-висок, той поразително приличаше на човека, чието място бе заел.
— Докторе — каза глухо.
— Здравейте, г-н Конли.
Ейприл се разшава, отвори очички и ми се усмихна. По време на експертизата тя бе по-лесна за работа — изразително, щастливо дете. Заради това, че е момиче, баща й я пренебрегваше и с това й спестяваше унищожителната си любов. Рики беше любимецът — от което и страдаше.
— Здравей, Ейприл.
Тя примигна, наведа главица и започна да се киска като истинска кокетка.
— Помниш ли играчките, с които си играхме последния път?
Тя кимна и пак се изкикоти.
— Донесъл съм ги тук. Искаш ли пак да си поиграеш с тях?
Погледна майка си, сякаш чакаше позволение.
— Иди да си поиграеш, миличка.
Момиченцето слезе от коленете на майка си и ме хвана за ръка.
— След малко ще се видим, Рики — казах на нацупеното момче.
С Ейприл прекарах двайсетина минути. Наблюдавах как подрежда миниатюрните обитатели на къщичката. Играта й бе организирана, стегната и сравнително спокойна. Въпреки че разигра няколко сцени на семеен скандал, тя ги разрешаваше като пращаше бащата да напусне и семейството заживяваше щастливо оттам насетне. До голяма степен сценариите й излъчваха надежда и решителност.
Насочих вниманието й върху обстановката в дома им и видях, че разбира съвсем правилно за възрастта си какво става. Татко се сърди на мама, мама се сърди на татко, затова няма повече да живеят заедно. Знае, че вината не е нито нейна, нито на Рик и харесва Карлтън.
Всичко беше в съгласие с онова, което бях научил при първата експертиза. Тогава почувствах, че е леко обезпокоена от отсъствието на баща си и явно се бе привързала повече към Конли. Когато я попитах за него, личицето й светна.
— Конли е много мил, доктол Алек. Води ме на зоопалк. Видяхме жилафа. И клокодила.
Очичките й се разшириха от изумление, щом споменът изникна в съзнанието й.
Тя продължи да изрежда хвалби по адрес на Конли и аз се помолих циничните пророчества на съдия Сивиър да се окажат погрешни. Лекувал съм безброй момичета, които страдат от непоносимост към и от страна на бащите си или от липсата на каквато и да било връзка с тях. Знаех какви поражения на психиката понасяха, колко тежко осакатени бяха в отношенията с околните. Това мило същество заслужаваше нещо по-добро.
Когато направих достатъчно наблюдения, за да се уверя, че се развива напълно добре, я върнах. Повдигна се на пръстчета и протегна тънките си като клечки ръчички. Наведох се да ме целуна по бузата.
— Довиждане, доктол Алек.
— Довиждане, миличка. Ако някой път искаш да си поговориш с мен, кажи на мама. Тя ще ти помогне да ми се обадиш.
Съгласи се и се върна в мекия подслон на майчиното си трико.
Рики бе отишъл в един отдалечен ъгъл, стоеше сам и гледаше през прозореца. Приближих се до него, сложих ръка на рамото му и заговорих тихо, така че само той да може да ме чуе:
— Знам, че не искаш да правиш това.
Долната му устна помръдна, вратът му се стегна и той кръстоса ръце пред гърди.
Дарлийн стана, като все още държеше Ейприл и започна да говори нещо, но аз я отдръпнах.
— Сигурно ти е много трудно да се видиш с баща си — продължих внимателно.
Той стоеше изправен като истински моряк и се опитваше да изглежда сериозен и непоколебим.
— Чух, че си избягал.
Не получих отговор.
— Било е истинско приключение, убеден съм.
Бегла усмивка пробягна по лицето му и изчезна.
— Знаех, че си здраво момче, но чак да извървиш пет мили…
Усмивката се върна и този път се задържа малко по-дълго.
— Видя ли нещо интересно?
— А-ха.
— Ще ми разкажеш ли?
Той погледна другите.
— Не тук — уверих го. — Хайде да идем в другата стая. Можем да рисуваме и да си играем като миналия път.
Намръщи се, но ме последва.