— А какво направи Карлтън?
— Каза, че ще го напляска, ако го направи отново.
Е, няма що.
— Не е хубаво Карлтън да се намесва в дисциплината все още. На децата им трябва време да свикнат с присъствието му. Ако го оставите той да се разправя, те ще се чувстват изоставени.
— Но, докторе, той не може да държи такъв език.
— Да, но вие трябва да се справите с това, г-жо Мууди. За децата е важно да знаят, че вие сте с тях, че отговорността е ваша.
— Добре — каза тя, но не беше ентусиазирана. — Ще опитам.
Знаех, че няма да го направи. „Ще опитам“ беше казано само за да отбие номера. След няколко месеца ще се чуди защо и двете деца са раздразнителни, тъжни и непослушни.
Така или иначе, аз си свърших работата като й казах, че децата могат само да имат полза от професионална помощ. Ейприл, обясних й, не създаваше сериозни проблеми, но бе някак несигурна. Терапията при нея щеше да бъде по-кратка и можеше да намали риска от по-тежки проблеми в бъдеще.
От друга страна, Рики бе неспокойно малко момче, изпълнено с гняв и с изгледи да избяга отново. Тук тя ме прекъсна и каза, че вината за бягството е на бащата на момчето и че като се замисли, детето много й прилича на баща си.
— Г-жо Мууди, Рики трябва все някак да „изпусне парата“.
— Знаете ли, той и Карлтън започнаха да се разбират по-добре. Вчера играха на гоненица в двора и се забавляваха много добре. Сигурна съм, че Карлтън ще му окаже добро въздействие.
— Добре, но това няма да замени помощта на професионалиста.
— Докторе — каза тя, — нямам повече пари. Знаете ли колко струват адвокатите? Днешната ни среща ме изстисква докрай.
— Има клиники, в които работят според платежоспособността на клиентите. Ще дам няколко телефонни номера на г-н Уърти.
— Далече ли се намират? Не пътувам по магистралата.
— За вас ще опитам да намеря някоя по-наблизо, г-жо Мууди.
— Благодаря ви, докторе.
Въздъхна, стана и ме остави да й държа вратата.
Гледах как тежко стъпва като стара жена и почти забравих, че е на двайсет и девет.
Продиктувах заключенията си на секретарката на Мал, която ги напечата тихо на стенографска машина, каквито използват в съда.
Когато тя излезе, Мал донесе бутилка „Джони Уокър“ с черен етикет и наля и на двама ни по един пръст.
— Благодаря ти, че дойде, Алекс.
— Няма проблем, но не съм сигурен, че беше от полза. Тя няма да изпълни това, което й казах.
— Ще следя да го изпълнява. Кажи й, че е важно за случая.
Отпивахме от скоча.
— Странно — каза той, — че поне засега съдийката не е получила от гадните изненади. Явно Мууди е луд, но не и глупав. Но тя е вбесена от цялата история. Обадила се е на окръжния прокурор и му е наредила някой да се заеме с това. Той прехвърлил всичко на отдела във „Фуутхил“.
— Откъдето казаха, че вече го издирват.
— Именно. — Той се изненада.
Разказах му за Фордибранд, човекът на Майло.
— Много впечатляващо, Алекс. Няма ли продължение?
Той отново взе бутилката, но аз отказах да пие повече. Трудно е да се устои на доброто шотландско уиски, но разговорът за Мууди ми напомняше колко е важно да бъдеш трезвен.
— Както и да е, от „Фуутхил“ твърдят, че го издирват много сериозно, но смятат, че е отишъл в „Енджълис Крест“.
— Чудесно.
Националният парк „Енджълис Крест“ представлява 600 хиляди акра дива природа, с която граничеше градът на север. Семейство Мууди са живели близо до Санленд, гората явно е позната територия за Ричард и би било естествено да избяга там. Голяма част от парка е непроходима по друг начин, освен пеша и човек можеше да се скрие там колкото пожелае. Мястото бе убежище за туристи, бивакуващи, природолюбители и катерачи, както и за множество рокери извън закона, които празнуват цяла нощ и преспиват в пещерите. А проломите и водните площи се бяха превърнали в бунища за трупове.
Точно преди да се спречкаме на паркинга пред съда, Мууди говореше за живот сред дивата природа като откровено включваше и децата в мечтите си. Разказах на Мал за това.
Той кимна мрачно.
— Казах на Дарлийн да вземе децата и да изчезне от града за известно време. Родителите й имат ферма близо до Дейвис. Днес заминават.
— Мислиш ли, че той няма да се сети?
— Само ако се появи. А аз се надявам, че ще реши да си поиграе на горски дух още малко.