Выбрать главу

— Как мога да ви помогна? — попитах успокоително.

— Става дума за Раул. Забърка се в голяма каша.

Бинго! Беше Хелън Холройд. Гласът й бе променен от вълнението.

— Каква каша, Хелън?

— В затвора е, в Ла Виста!

— Какво?

— Току-що говорих с него — позволили са му да проведе само един разговор. Гласът му звучеше ужасно. Един господ знае какво правят с него там. Да затворят гений като обикновен престъпник! За бога, моля ви, помогнете му!

Беше съсипана, което не ме учудваше. Студеният тип хора всъщност се преструват на такива, за да прикрият вулкана от тревога и противоречие, който гори дълбоко в тях. Получава се нещо като емоционално освобождаване, ако щете. Достатъчно е само да разчупите леда и разтопената лава ще се разлее.

Тя подсмърчаше и дишането й се затрудни.

— Успокойте се. Ще оправим нещата. Но първо ми кажете какво стана?

Успя да се съвземе едва след няколко минути.

— Полицията дойде в лабораторията вчера следобед. Казаха му, че онези хора са убити. Бях там, работех в другия край на стаята. Новините не го развълнуваха видимо. Работеше на компютъра, печаташе някакви данни и въобще не спря, докато те бяха там. Продължи да си работи. Знаех, че нещо не е наред. Не му е присъщо да бъде безчувствен. Явно бе дълбоко разстроен. Когато си отидоха, опитах се да говоря с него, но той не пожела. Сетне си тръгна, излезе от болницата, без да каже на никого къде отива.

— И е тръгнал към Ла Виста.

— Да, сигурно не е спал цяла нощ, мислил е за това и е тръгнал призори, защото е пристигнал там преди десет. Успял е да се скара с някакъв човек. Не зная с кого, защото не ни оставиха да говорим много, а и той бе развълнуван и говореше несвързано. Обадих се на шерифа, но той ми съобщи, че са задържали Раул, за да бъде разпитан от полицията в Лос Анджелис. Не пожела да ми каже нищо повече. Добави, че мога да наема адвокат и затвори. Беше груб, безчувствен, говореше за Раул така, сякаш е престъпник и това, че го познавах превръщаше и мен в престъпник.

Тя изсумтя презрително при спомена за унижението, което бе изживяла.

— Тази история ми напомня романи на Кафка! Толкова съм объркана, не зная как да му помогна. Сетих се за вас, защото той ми е казвал, че имате връзки в полицията. Моля ви, кажете какво да направя.

— Засега нищо. Ще се обадя на няколко души и после ще ви звънна. Откъде се обаждате?

— От лабораторията.

— Не мърдайте оттам.

— Рядко ми се случва да изляза оттук.

Майло го нямаше, а дежурният в управлението не пожела да ми каже къде мога да го намеря, затова попитах за Делано Харди. Той бе партньор на приятеля ми от време на време. Свързаха ме, след като чаках десетина минути. Харди е елегантен, оплешивяващ черен мъж, с приятно чувство за хумор и вечна усмивка. Умението му на стрелец ми бе спасило живота веднъж.

— Ей, докторе.

— Здрасти, Дел. Трябва да говоря с Майло. Дежурният беше много потаен. Не се ли е върнал още от Ла Виста?

— Не, защото въобще не е ходил там. Плановете се промениха. Отдавна работехме по един важен случай и вчера попаднахме на сериозни следи.

— Да не би да става дума за изнасилвача?

— Именно. Хванахме го най-накрая и Майло и още едно момче са при него. Играят си на доброто ченге и лошото ченге.

— Поздравления за този удар. Би ли му предал да ми се обади щом се освободи?

— Какво се е случило?

Разказах му.

— Чакай да видя дали ще се върне скоро.

Върна се след малко.

— Каза да изчакаш половин час. Ще ти позвъни.

— Много ти благодаря, Дел.

— Няма за какво. Между другото, още се уча да свиря на „Фендър“-а.

Освен детектив, Харди бе и китарист. Свиреше с една „Ритъм енд блус“ група след работно време. В знак на благодарност за точната стрелба, му бях подарил първокласен „Фендър Стрейтокастър“.

— Радвам се, че ти харесва. Хайде пак да направим джем сешън.

— Хайде. Ела в клуба и си донеси саксофона. Сега трябва да вървя.

Обадих се на Хелън, за да й кажа, че ще отнеме време. Не се беше съвзела и за да я разсея, разпитах за работата й. Когато гласът й отново стана хладен, знаех, че ще се оправи. Поне за известно време.

Майло се обади след около час.

— Не мога много да говоря, Алекс. Хванахме онзи мръсник. Оказа се студент от Саудитска Арабия, роднина на кралското семейство. Нещата ще се усложнят, но проклет да съм, ако успее да се измъкне заради дипломатическия си имунитет.