— Как го хванахте?
— Ще ми се да мога да кажа, че беше блестящо изпълнение от страна на полицията. Нападнал още една жена, а тя имала парализиращ спрей в чантата си и го пръскала, докато мръсникът се разпищял от болка. Сритала го и после ни се обади. А тя е съвсем дребничка — добави той с възхищение. — В дома му намерихме статиите, публикувани за другите му жертви. Той се насира, когато се възбуди. Доста беше забавно, докато го разпитвахме. Освен това тъпият му адвокат също трябва да присъства на разпита.
— Явно се забавлявате. Слушай, ако сега не можеш да говориш…
— Няма нищо. Излязох в почивка, имам нужда от глътка въздух. Дел ми предаде за кубинеца. Обадих се на Хутън и той ми каза какво се е случило. Приятелят ти явно има гореща кръв. Тази сутрин влязъл в града като Гари Купър, преди да пуснем публичното изявление по повод на убийствата. Налетял на Хутън, поискал онези от „Тач“ да бъдат арестувани за убийството на Суоуп, и заявил, че сектантите държат момчето и Нона като пленници. Хутън му обяснил, че вече ги е разпитвал, че и аз ще отида при тях и че скривалищата им са основно претърсени. Мелендес-Линч въобще не го изслушал, започнал да го ругае и накрая Хутън трябвало буквално да го изрита. Качил се на колата си и се упътил право към „Убежището“.
Изругах.
— Чакай, сега идва интересната част. Онези явно са сложили метални порти на входа на убежището и са ги заключили. Мелендес-Линч тропал и крещял да го пуснат да влезе. Неколцина излезли да го успокоят и той се сбил с тях. Всички последствия от схватката са на негов гръб. Те се прибрали, а той запалил двигателя и разбил вратата с автомобила. Тогава повикали Хутън и той го арестувал за нарушаване на спокойствието, неподчинение и бог знае още какво. Хутън твърди, че нашият човек прилича на лунатик и ме попита дали въобще искаме да го разпитваме. Затворил го, предложил му адвокат и му позволил да проведе полагащия му се разговор.
— Невероятно.
— Нали? Между него и Валкроа и историите, които Рик ми разправя, започвам да губя и малкото останала ми вяра в съвременната медицина. Искам да кажа, че тези хора просто не вдъхват доверие.
— Може би и Суоуп са мислили така.
— Сигурно. Особено ако са се сблъскали със свинщината, с която ние се занимаваме, мога да ги разбера защо са искали да избягат.
— Но не дотам, докъдето стигнаха.
— Да. Виж, Алекс, щом се уверя, че саудитецът със сигурност е на топло зад решетките, случаят „Суоуп“ става номер едно в програмата ми. Но ако изтървем Дрисльото от очи, той ще се измъкне и преди да се усетим, ще бъде в Риад.
Думите му ме смразиха. Знаех много добре, че за Майло човешкият живот значи много. Ако смяташе, че Нона и Ууди са живи, щеше да се заеме да ги търси, независимо от арабина.
Преглътнах яда си.
— Кога реши, че са мъртви.
— Какво? За бога, Алекс, престани да правиш анализи! Нищо не съм решил. Пратил съм взводове из Каньоните, поне два-три пъти дневно проверявам полицейските бюлетини. Така че не можеш да кажеш, че не си мръдвам пръста. Но е факт, че по единия от случаите, върху които работя, имам заподозрян, а по другия — нямам. Ти с кое би се захванал по-сериозно на мое място?
— Извинявай. Излязох от релси. Просто ми е трудно да мисля за това дете като за безнадежден случай.
— Зная, приятелю. — Тонът му омекна. — И на мен ми е притеснено. Прекарал съм твърде много време сред кръв и мръсотия. Само се пази да не се вживееш прекалено. И този път.
Несъзнателно опипах челюстта си.
— Добре. Какво ще стане с Раул? Трябва да кажа нещо на приятелката му.
— Нищо няма да стане. Казах на Хутън, че може да го пусне, че човекът може да не е наред, но засега не е заподозрян в нищо. Хутън обеща, че ще го изведат с ескорт. Мелендес-Линч не е престанал да прави гръмки изказвания откакто са го затворили и не искат да свърши някоя глупост като го пуснат. Ако смяташ, че можеш да го укротиш, ще кажа на Хутън да го пусне под твое попечителство. Това че си психиатър ще улесни нещата.
— Не зная, виждал съм Раул да избухва, но чак толкова…
— Както кажеш. Той може да поседи на топло, ако не се успокои и съгласи да говори с адвокат, или ако някой не иде да го прибере.
Ако се разчуеше, че Мелендес-Линч е в затвора, професионалната му репутация щеше да пострада. Освен Хелън Холройд, не познавах други негови близки, а не беше подходящо тя да го вземе от Ла Виста.