Възрастен черен пазач стоеше пред вратата. В съседство бяха станали няколко изнасилвания и живущите бяха помолили за охрана. Портиерът погледна болничните ни значки и ни пусна да минем.
Апартаментът на Валкроа бе на втория етаж.
— Той е единственият с червена врата — каза Бевърли като го посочи.
Коридорът и всички останали врати бяха бежови. Тази на Валкроа бе аленочервена и изпъкваше като отворена рана.
— Аматьорско боядисване, нали?
Прокарах ръка върху дървото, което бе грубо и на бабуни. На вратата бе залепена изрезка от комиксово списание за наркомани: шантави хора, пиещи хапове и халюциниращи в стил „Техникълър“, чиито сънища представляваха прекалено подробен и необичаен секс.
— А-ха.
Тя почука няколко пъти. Не получи отговор и започна да хапе устни.
— Може би е излязъл — предположих.
— Не. Когато не е на повикване, не излиза никъде. Това бе едно от нещата в нашата връзка, което ме тревожеше. Ние никога не излизахме.
Не й напомних, че ги е видяла с Нона Суоуп в ресторант. Без съмнение той бе от онези хора, които са толкова стиснати, когато трябва да дават, колкото са алчни, когато дойде ред да получават. Той би гледал да мине с възможно най-малкия разход, за да влезе в тялото на някоя жена. Със скромните си очаквания, Бевърли сигурно е била идеална за него. Докато не му е дошло до гуша от нея.
— Притеснявам се, Алекс. Знам, че е вътре. Той явно се е усъмнил в нещо.
Не открих в себе си дума, с която да облекча страданието й. Накрая слязохме долу и убедихме пазача да използва резервния ключ за червената врата.
— Не знам нищо за тоя лекар — каза той, но все пак отвори апартамента.
Стаята бе кочина. Мръсно бельо бе разхвърляно върху набръчкания килим. Леглото бе неоправено. Върху нощното шкафче имаше пепелник, претъпкан с фасове от марихуана. Наблизо бе захвърлена машинка за свиване на цигари от марихуана във формата на чифт женски крака. Медицински книги и още комикси за наркомани си съжителстваха из половината дневна. Кухненският умивалник бе свинщина от мръсни чинии и пенеста вода. Около главите ни летеше муха.
В апартамента нямаше никой.
Бевърли обиколи наоколо и от неудобство започна да разтребва. Пазачът я гледаше подигравателно.
— Хайде — казах с учудваща сила. — Няма го тук. Да се махаме.
Тя покри леглото, хвърли последен поглед и напусна.
Пазачът се покашля.
Навън тя ме попита дали може да се обадим в полицията.
— За какво? — скастрих я остро. — Че възрастен мъж е напуснал апартамента си? Въобще няма да го вземат на сериозно. И ще имат право.
Изглеждаше наранена и искаше да го обсъдим по-подробно, но аз не се съгласих. Чувствах се като парцал, главата ме болеше, мишниците ми бяха подгизнали. Имах чувството, че се разболявам. Освен това, алтруистичните ми авоари вече бяха доста изчерпани.
Пресякохме улицата в мълчание и пътищата ни се разделиха.
Щом се прибрах у дома, се почувствах наистина като въшлясал — трескав, трупясал и с болки по цялото тяло. Все пак имаше светлинка в тунела — експресно писмо от Робин, потвърждаващо тръгването й от Токио след една седмица. Един от японските изпълнителни директори имал вила на Хаваите и я бе поканил. Тя се надяваше, че мога да я посрещна на летището в Хонолулу и да се настаним за две седмици на слънце и удоволствие. Обадих се в „Уестърн Юниън“ и написах „Да“ върху всички сметки.
Горещата вана не ми помогна да се почувствам по-добре. Нито пък студеното питие и самохипнозата. Довлякох се до езерото, за да нахраня рибите „Кой“, но не останах да им се порадвам. Едва стъпил обратно вкъщи се свлякох на леглото с вестник в ръка, остатъка от кореспонденцията и Лео Котке в уредбата. Но почувствах, че съм твърде изтощен, за да се концентрирам и без борба се отдадох на съня.
18.
До сутринта лекото ми неразположение прерасна в здрава настинка. Взех аспирин и пих чай с лимон. Искаше ми се Робин да си е у дома, за да се грижи за мен.
Оставих включен телевизора, за да ми прави компания. Заспивах и се будех непрекъснато през целия ден. До вечерта се почувствах малко по-добре, изпълзях от леглото и хапнах плодова салата. Но дори и това бързо ме измори и отново заспах.
Сънувах, че съм заседнал сред ледовете на Арктика и се мъча да се скрия от силната градушка под един мукавен навес. Всеки нов залп разкъсваше картона, а аз оставах неподслонен и ужасен.