Ресторантът бе закътан в най-отдалечената от индустриалния парк част на града. От трите му страни се издигаха високи офис сгради, облицовани с тъмни стъкла. Откъм четвъртата се откриваше обширен паркинг. Песните на нощните птички се смесваха с далечния грохот от магистралата.
Вътре бе хладно и полуосветено. Тиха барокова музика за клавесин създаваше приятен фон на обстановката. Въздухът бе напоен с миризмата на билки и подправки — риган, копър, шафран, босилек. Три четвърти от масите бяха заети. Повечето от вечерящите имаха вид на богати и доволни млади хора. Говореха непрекъснато, но тихо.
Руса жена с приятна външност в селска бродирана носия ме заведе до масата на Маймън. Той стана с любезен жест и седна едва когато и аз го направих.
— Добър вечер, докторе.
Както и преди той бе облечен с изрядно чиста риза и тесни, сиво-кафяви панталони. Очилата му се бяха смъкнали над носа и той ги бутна отново на място.
— Добър вечер. Много ви благодаря, че се съгласихте да се срещнем.
Той се усмихна.
— Вие бяхте доста красноречив.
Сервитьорката, източено момиче с дълга черна коса и лице като от картина на Модилиани, бързо дойде да вземе поръчката.
— Приготвят чудесна лещена чорба — каза Маймън.
— Звучи добре.
Умът ми въобще не бе насочен към храната. Той поръча и за двама ни. Сервитьорката се върна с кристална гарафа пълна с вода и лед, пухкави филийки пълнозърнест хляб и две малки купички със зеленчуков пастет, който имаше прекрасен вкус. Във всяка чаша плуваше тънко като хартийка парченце лимон.
Той намаза пастета върху филийка хляб, отхапа и го сдъвка бавно и внимателно. След като го глътна, попита:
— С какво мога да ви бъда полезен, докторе?
— Опитвам се да науча нещо за Суоуп. Какви бяха преди болестта на Ууди?
— Не ги познавах добре. Те бяха потайни хора.
— Непрекъснато слушам това.
— Не съм учуден — отпи от водата си. — Преместих се в Ла Виста преди десет години. Жена ми и аз нямахме деца. След като тя почина, напуснах адвокатската практика и отворих този разсадник. Градинарството бе първата ми любов. Едно от нещата, които направих веднага след като се установих, бе да вляза във връзка с другите градинари в областта. По-голямата част от тях ме приеха топло. Градинарите и овощарите традиционно са сърдечни хора. Нашият успех до голяма степен зависи от сътрудничеството — един земеделец намира семена от необичайно растение и го предава на останалите. От всеобщ интерес е, както научен, така и икономически. Ако никой не опита един плод, той вероятно ще умре. Така е станало с огромна част от старите американски ябълки и праскови. Плодът, който бъде разпространен, ще оцелее.
Очаквах да бъда топло приет от Гарланд Суоуп, защото бяхме съседи. Оказа се, че съм бил доста наивен в очакванията си. Един ден го посетих, а той през цялото време стоя на вратата, без да ме покани да вляза. Любезността му почти граничеше с враждебността. Няма нужда да казвам, че бях отблъснат. Не само от недружелюбието, но и от нежеланието му да ме разведе из градините си. Повечето от нас обичат да показват растенията си — призьори или пък някои много редки видове.
Храната пристигна. Бе удивително вкусна. Маймън яде икономично и преди да заприказва отново, остави вилицата.
— Бързо си тръгнах и повече не стъпих, независимо че дворовете ни бяха на по-малко от два километра един от друг. В областта имаше и други градинари, заинтересовани от сътрудничество и бързо забравих за Суоуп. След около година взех участие в един конгрес във Флорида за култивирането на субтропичните малайзийски плодове. Срещнах няколко души, които го познаваха и те ми обясниха поведението му. Изглежда човекът се занимаваше с овощарство само на думи. Бил е известен по едно време, но с години не бе правил нищо. Зад вратите му няма никакви разсадници, само стара къща и акри земя, покрити с пепел и прах.
— От какво се издържаше семейството?
— Наследство. Бащата на Гарланд е бил щатски сенатор, притежател на огромно ранчо и километри крайбрежна земя. Продал е на правителството част от нея, а останалата — на хора, занимаващи се с култивиране на нови сортове. Част от полученото било изгубено почти веднага, поради несполучливи инвестиции, но очевидно е останало достатъчно за издръжката на Гарланд и семейството му.