Погледна ме с любопитство.
— Нещо от това ще ви бъде ли полезно?
— Не знам. Защо се е отказал от градинарството?
— Направил е несполучливи капиталовложения. Чувал ли сте някога за „Чиримоя“?
— Има улица в Холивуд с това име. Прилича ми на плод.
— Прав сте, плод е. Марк Твен го е описал така: „Най-голямото изящество от всички прелести“. Онези, които са го опитвали, са склонни да се съгласят. По произход е субтропично, родината му са Чилийските Анди. Малко прилича на артишок или на голяма зелена ягода. Кожата е неядлива. Месестата част е бяла и по структура напомня яйчен крем, обсипан с много големи, твърди семки. Някои се шегуват, че семките са сложени от боговете, така че плодът да не се консумира много бързо. Яде се с лъжица. Вкусът е фантастичен. Сладък и сочен, с благоуханни примеси на праскова, кайсия, банан, ананас и цитрус, но като цяло е уникален. Плодът е прекрасен и според хората от Флорида Гарланд Суоуп е бил обсебен от него. Той го е приел като плода на бъдещето и бил убеден, че щом веднъж хората го опитат, ще има истински бум в търсенето. Мечтаел да направи с чиримоята онова, което Санфорд Доул вече бе сторил с ананаса. Стигнал дори дотам, че нарекъл първото си дете на плода, чието ботаническо име е „Аннона Чиримоя“.
— Мечтата била ли е реалистична?
— Теоретично, да. Дървото е придирчиво, изисква умерен климат и постоянна влага, но се адаптира към климата в субтропичния пояс, който обхваща крайбрежието от Калифорния през Мексиканската граница чак до окръг Вентура. Навсякъде, където расте авокадо, вирее и чиримоята. Но има известни трудности, за които ще спомена по-късно. Той купил земя на кредит. По ирония на съдбата голяма част от нея преди била собственост на баща му. После тръгнал на експедиции до Южна Америка и донесъл млади фиданки. Размножил семената и отгледал собствена градина. Няколко години били необходими на дръвчетата, за да достигнат плодородие, но накрая той притежавал най-голямата горичка от чиримоя в целия щат. През цялото време непрекъснато обикалял из страната, рекламирал плода пред купувачи на продукция, като разказвал за чудото, което скоро щяло да цъфне в градините му. Битката сигурна е била много тежка — вкусът на американската публика е доста консервативен. Като нация ние не употребяваме много плодове. Векове са минали, докато свикнем да ядем онези, които все пак сега консумираме. Навремето доматът е бил смятан за отровен. Патладжанът бил нарочен, че причинява лудост. И това са само два примера. Има буквално стотици растения, които биха вирели при този климат, но не се възприемат за ядене от хората. Въпреки това Гарланд бил настойчив и сполучил. Той получил предварителни поръчки за почти цялата си бъдеща реколта. Ако чиримоята бе вързала, той щеше да затрупа пазара с гастрономичен деликатес и щеше да се превърне в много богат човек. Разбира се, сдружените овощари вероятно биха се раздвижили и опитали да повторят опита му, но щяха да минат години и дори тогава неговите експертни съвети щяха да струват скъпо. Почти десет години след като положил началото на градината си, се родила и първата реколта, което само по себе си било едно голямо постижение. В обичайната си обстановка чиримоята се опрашва от местната оса. Дублирането на процеса изисква усърдно ръчно опрашване — поленът от прашника на едното растение се посипва с четка върху пестика на другото. Важно е и времето от денонощието, защото растението преминава през няколко плодородни цикъла. Гарланд се грижел за дръвчетата като за бебета, едва ли не сякаш са човешки същества.
Маймън свали очилата си и ги избърса. Очите му бяха тъмни и немигащи.
— Две седмици преди реколтата да узрее, убийствен студ, причинен от мразовити въздушни потоци, запълзял от Мексико. Трябва да е имало сблъсък на тропически бури над Карибите. Повечето от дръвчетата умрели през нощта, а на онези, които оцелели, бил обрулен плода. Имало е яростен опит за спасение. Няколко от мъжете, които срещнах във Флорида, са се притекли на помощ. Те ми го описаха: Гарланд и Ема, тичащи из горичките с опушени съдове и черги се опитвали да увият дръвчетата, да затоплят почвата, правели всичко възможно за спасението им. Борили се неистово три дни, но било безнадеждно. Гарланд бил последният, който го приел.
Той поклати тъжно глава.
— Години труд били унищожени от бурята за седемдесет и два часа. След този ужасен удар, той се отдръпнал от градинарството и станал истински отшелник.