Това бе сюжет за класическа трагедия — мечти, опорочени от съдбата. Агонията от безпомощността. Крайно отчаяние.
Започнах да улавям проблясък за онова, което е означавала диагнозата на Ууди за тях.
Дете болно от рак е не по-малко от чудовищно. За всеки родител то означава да се изправи пред болезненото усещане за безполезност. Но за Гарланд и Ема Суоуп травмата сигурно е била по-сложна. Неспособността да спасят детето си е предизвикала спомена за отминали провали. Вероятно не са могли да го понесат…
— Всичко това добре ли е известно? — попитах.
— За всеки, който е живял някога тук.
— А Матиас и хората от „Тач“?
— Това не бих могъл да ви кажа. Преселиха се тук преди няколко години. Не са най-важната тема на публични разговори.
Той се усмихна на сервитьорката и поръча кана билков чай. Тя я донесе заедно с две чаши, които сама напълни.
Маймън отпи, остави чашата и ме погледна през парата.
— Вие все още таите съмнения към „Тач“.
— Не знам. Няма реална причина. Но има нещо призрачно около тях.
— Нещо предварително запланувано?
— Точно така. Всичко изглежда някак програмирано. Като версията на кинорежисьор за това, какво представлява култът.
— Съгласен съм с вас, докторе. Когато чух, че Норман Матиас е станал духовен водач, бях много удивен.
— Познавахте ли го?
— Знаех само репутацията му. Всеки от юридическата професия бе чувал за него. Той бе елитен адвокат от Бевърли Хилс — умен, екстравагантен, агресивен, безочлив. Никое от тези качества не се съгласува с онова, което той сам сега твърди, че е. Но какво пък, и по-странни метаморфози съм наблюдавал.
— Някой изсипа цял пълнител куршуми по мен вчера. Смятате ли, че може да е тяхно дело?
Той размисли.
— Лицето им за пред обществото е всичко друго, но не и насилническо. Ако ми кажете, че Матиас е мошеник, ще го повярвам. Но убиец…
Гледаше със съмнение. Поех в друга посока.
— Какви бяха отношенията между „Тач“ и Суоуп?
— Никакви, бих казал. Гарланд бе саможив. Никога не идваше в града. Много рядко съм виждал Ема и момичето да пазаруват.
— Матиас ми каза, че Нона е работила при тях едно лято.
— Вярно е. Бях забравил. — Обърна се и поръча купичка с мед.
— Г-н Маймън, моля да ме извините, ако това ви прозвучи нахално, но не забелязах да забравяте преди това. Когато Матиас заговори за Нона, шерифът се почувства неудобно, както и вие сега. Намеси се с коментар за това, колко диво дете била тя, сякаш искаше да прекрати разговора. Досега ми бяхте много полезен. Моля, не се отдръпвайте.
Той отново сложи очилата си, почеса се по брадата, започна да надига чашата с чай, но мислеше по въпроса.
— Докторе, струвате ми се честен млад човек и искам да ви помогна. Но нека ви обясня положението, в което се намирам. Живея тук от десет години, а все още се чувствам като външен човек. Аз съм сефарадски евреин от рода на големия учен Меймонидес. Моят прародител е изселен от Испания през 1492 година заедно с всички евреи. Заселили се в Холандия, изгонили ги и оттам, отишли в Англия, Палестина, Австралия, Америка. Петстотингодишното митарстване се предава по кръвен път и принуждава човек с неохота да мисли с условностите на постоянството. Преди две години член на Ку Клукс Клан бе издигнат в парламентарните избори от един окръг. Донякъде това бе само претекст за последвалото: кандидатът прекрати членството си в организацията, но прекалено много хора знаеха кой бе всъщност, за да може изборът да стане действителност. Той загуби изборите, но скоро след това имаше горящи кръстове, антисемитски лозунги, епидемия от расистки надписи по стените и тормоз на мексикански американци по границата. Не ви го казвам, защото смятам, че Ла Виста е леговище на расизма. Напротив. Намирам го за много толерантен град, както е видно и от плавната интеграция на хората от „Тач“. Но положението може да се променя много рязко — дедите ми са били дворцови лекари на испанската кралска фамилия едната седмица и на следващата — бегълци. Да си външен човек означава да възпитаваш дискретността си.
— Знам как да пазя тайна. Всичко, което ми кажете, ще бъде строго секретно, освен ако няма опасност за човешки живот.
Той се замисли дълбоко, деликатните черти на лицето му бяха спокойни. За миг погледите ни се срещнаха.
— Имаше някаква неприятност. Точна каква никъде не бе публикувано. Като познавам момичето, трябва да е била от сексуално естество.