Въртеше дръжката на секирата, сякаш бе лека пръчица и задъвка мустачките си.
— Полицията откри друго тяло там. Женско.
Въпросът ми увисна във въздуха.
— Знам какво си мислиш, но не си познал. Мечтаех да положа тялото на маминка там, но тя се изтарикати, получи удар и умря преди няколко години в леглото си. Това ме вбеси, защото години наред го бях планирал. За стареца имам резервен вариант. Един ден ще го изпълня. Но тя мина между капките като се чупи от тоя свят. Обаче после извадих късмет. Започнах да участвам в едно среднощно шоу в „Ланселот“ и оная дърта кучка от първия ред наистина ми налиташе. Пъхаше десетдоларови банкноти в слипа ми и ми лижеше глезените. Оказа се, че била лекарка. Радиоложка. Разведена от няколко месеца и решила да прекара една дива нощ. Дойде в съблекалнята, подмокрила се беше до уши. Започна да ми се натиска, работата загрубя. Писна ми и тъкмо щях да я изритам навън, когато се обърнах и я видях на светлото — все едно че бе близначка на мойта дърта кучка. Същото спаружено лице, вирнат нос, маниери на богаташка. Засмях се и казах: „Ела насам, миличка“. Оставих я да ме работи, там в съблекалнята. Вратата не бе заключена, всеки можеше да влезе. Не й пукаше. Само повдигна роклята си и се качи отгоре. По-късно отидохме в нейната къща — малка вила в Марина. Пак го направихме и тогава я удуших, докато спеше.
Очите му невинно се разшириха.
— Гробът вече бе избран. Трябваше някой да го запълни.
Той подпря брадвата на готварската печка, бръкна в една от пазарските торби и извади голяма праскова.
— Искаш ли една?
— Не, благодаря.
— Хубави са. И за тебе също са полезни. Съдържат калций и калий, много витамин A и C. Ще си направиш прощална гощавка.
Поклатих отрицателно с глава.
— Достави си удоволствие.
Той отхапа голямо парче от плода и облиза сока от края на мустаците си.
— Аз не съм заплаха за вас — казах аз, като подбирах внимателно думите си, — просто искам да помогна на малкото ви братче.
— Как? Като го натъпчеш с отрови? Прочетох всичко за лекарствата, които искат да използват при лечението му. Именно тези гадости причиняват рак.
— Нямам намерение да те лъжа като кажа, че лекарствата, с които ще го лекуват, са безобидни. Много са силни, отрови, както ти ги нарече. Но това се предприема, за да бъде унищожен ракът.
— Звучи ми много шантаво.
Той стисна челюстта си и брадата му проблесна.
— Тя ми разказа всичко за докторите там. Кой казва, че ти си нещо по-различно от тях?
Той привърши с прасковата и хвърли костилката в умивалника. Взе слива и я запрати на същото място.
— Хайде — каза той и взе брадвата. — Ставай. Време е да свършваме с това. Искаше ми се да те бях улучил първия път, с пушката. Нямаше дори да усетиш, какво те е ударило. Сега ще ти се наложи малко да страдаш, докато чакаш да се случи.
25.
Тръгнах към вратата с дуло, опряно в кръста.