Пред очите му изникна обзаведеният със скъпи мебели хол. Момичето бе седнало пред бяла пиано с позлатени букви, а на фотьойла зад нея седеше д-р Вал и четеше книга. Но Самуел не се интересуваше от него. Погледът му бе прикован в красивото видение само на няколко метра пред него. Обичаше я! Ще трябва да направи нещо ефектно и дръзко, за да се влюби в него и тя. Ще вземе да… Самуел бе толкова завладян от мечтите си, че ръката му се отпусна и той полетя надолу. Нададе вик и успя да види две слисани лица малко преди да тупне на земята.
Събуди се на операционната маса в кабинета на д-р Вал — просторна стая, обзаведена с шкафчета и пълно хирургическо оборудване. Д-р Вал държеше под носа на Самуел късче памук, което миришеше отвратително. Младежът се закашля и се надигна.
— Така е по-добре — каза д-р Вал. — Трябваше да извадя мозъка, но се съмнявам, че имаш такъв. Какво се готвеше да откраднеш, момко?
— Нищо — отвърна възмутено Самуел.
— Как се казваш?
— Самуел Рофи.
Пръстите на доктора започнаха да опипват дясната китка на Самуел, а момчето извика от болка.
— Хм. Китката ти е счупена, Самуел Рофи. Може би ще трябва да извикаме полицията, за да ти я оправят.
Самуел простена високо. Мислеше си какво ще се случи, когато полицаите го заведат позорно вкъщи. Леля му Рашел направо щеше да припадне, а баща му щеше да го убие. Но по-важното бе, че вече нямаше никаква надежда да спечели дъщерята на д-р Вал. Той бе престъпник, белязан човек. Самуел усети внезапен, болезнен спазъм в китката и вдигна изненадано поглед към доктора.
— Всичко е наред — успокои го д-р Вал. — Наместих я. — Продължи да работи, поставяйки шина на ръката му. — Тук някъде ли живееш, Самуел Рофи?
— Не, господине.
— Не съм ли те виждал наоколо?
— Да, господине.
— Защо направи това?
Защо? Ако Самуел му кажеше истината, д-р Вал щеше да му се изсмее.
— Искам да стана лекар — избъбри Самуел, като едва успя да се овладее.
Д-р Вал го гледаше невярващ.
— И за това ли се катериш по стената на къщата ми като крадец?
Самуел му разказа всичко за себе си. Разказа му как майка му е издъхнала на улицата, за баща си, за първото му посещение в Краков и за потискащото чувство, когато го заключват вечер в гетото като животно. Разказа му и за чувствата си към дъщеря му.
Разказа му за всичко, а докторът го слушаше мълчаливо. Дори и самият Самуел мислеше, че разказаното звучи абсурдно, а когато свърши, добави тихо:
— Аз… Съжалявам.
Д-р Вал го изгледа продължително, а после каза:
— И аз съжалявам. Заради теб, за мен и за всички нас. Всеки човек е пленник, а най-голямата ирония е да бъдеш пленник на друг като тебе.
Самуел го погледна озадачено.
— Не ви разбирам, господине.
Докторът въздъхна.
— Някой ден ще ме разбереш. — Изправи се, отиде до бюрото, взе една от лулите и я натъпка бавно и старателно. — Боя се, че днешният ден е много лош за тебе, Самуел Рофи.
Поднесе пламъчето към тютюна, духна клечката, а после се обърна към момчето.
— Не заради счупената ти китка. Тя ще оздравее. Но аз ще направя нещо, което може и да не оздравее толкова бързо. — Самуел го наблюдаваше с широко отворени очи. Д-р Вал отиде до него, а когато заговори, гласът му звучеше успокоително. — Съвсем малко са хората, които имат някаква мечта. Ти имаш две мечти. И ме е страх, че ще ги разруша и двете.
— Но аз не…
— Слушай ме внимателно, Самуел. Ти никога не можеш да станеш лекар, не и в нашия свят. Само на трима от нас е разрешено да практикуват медицина в гетото. Тук има цяла дузина квалифицирани лекари, които чакат някой от нас да се пенсионира или да умре, за да му заемат мястото. Нямаш никакви шансове. Никакви. Родил си се в неподходящо време и на неподходящо място. Разбираш ли ме, момко?
— Да, господине — отвърна сподавено Самуел.
Докторът се позабави преди да продължи.
— А относно втората ти мечта — боя се, че и тя също е неосъществима. Няма никаква вероятност да се ожениш някога за Терения.
— Защо? — попита Самуел.
Д-р Вал го изгледа изпитателно.
— Защо ли? По същата причина, по която не можеш да станеш лекар. Ние живеем по правила и спазваме традициите. Дъщеря ми ще се омъжи за човек от нейната среда, някой, който ще може да й осигури същите условия, в които е била отгледана. Тя ще се омъжи за човек с професия — адвокат, лекар или равин. А ти — е, ще трябва да си я избиеш от главата.