Елизабет не можеше да повярва. Сигурно не си е мислил, че тя може да ръководи компанията.
— Но защо? — попита тя. — Защо именно аз?
Адвокатът се поколеба за миг, а после каза:
— Мога ли да бъда откровен, мис Рофи? Баща ви бе сравнително млад човек. Сигурен съм, че не е очаквал да умре толкова рано. Убеден съм, че след време е щял да направи друго завещание, посочващо лицето, което да поеме компанията. Вероятно все още не е взел решение. — Адвокатът сви рамене. — Всичко това обаче е само предположение. Важното е, че сега ръководството е във ваши ръце. Вие ще трябва да решавате какво да правите с контролния пакет и на кого да го дадете.
Спря се, изучавайки я, а после продължи:
— В Управителния съвет на „Рофи и синове“ никога досега не е имало жена, но — е, за момента вие заемате мястото на баща си. Този петък в Цюрих има заседание на съвета. Можете ли да отидете?
Сам щеше да поиска от нея да го направи.
А също и старият Самуел.
— Ще отида — отговори Елизабет.
КНИГА ВТОРА
ГЛАВА 15
Португалия
Сряда, 9 септември
Полунощ
В спалнята на малък апартамент под наем на улица „Дос Бомбейруш“ — криволичеща, опасна улица в крайните квартали на Алто Ещорил — се снимаше сцена от филм. В стаята имаше четирима души: един кинооператор и на леглото — двамата актьори, участващи в епизода. Мъжът бе над трийсетгодишен, а младото момиче с руси коси имаше великолепно тяло. Върху себе си нямаше никакви дрехи с изключение на вързаната около врата й яркочервена панделка. Мъжът бе огромен, с рамене на борец, с подобно на бъчва тяло, а гърдите му бяха странно неокосмени. Фалусът му бе огромен, макар че не бе възбуден. Четвъртият човек в стаята беше зрител с широкопола черна шапка и тъмни очила, седнал на заден план.
Операторът се обърна към зрителя въпросително и той му кимна. Операторът натисна бутона и камерата заработи. Извика на актьорите:
— Добре. Почвайте.
Мъжът клекна над момичето и то пое пениса му в устата си, докато започна да се втвърдява. Извади го от устата си и възкликна:
— Господи, колко е голям!
— Мушни й го! — нареди операторът.
Мъжът се плъзна надолу по тялото на момичето и намести пениса си между краката й.
— По-внимателно, миличък. — Гласът й беше висок и раздразнителен.
— Дай си вид, че ти е приятно.
— Как да го направя? Голям е колкото пъпеш.
Зрителят вече дишаше учестено, втренчен в сцената на леглото. Момичето тук бе третото и дори беше по-хубаво от другите.
Тя се гърчеше наляво и надясно, като издаваше кратки стенещи звуци. „О, да — пъшкаше тя. — Не спирай!“ Сграбчи бедрата на мъжа и започна да ги дърпа към себе си. Той започна да помпа по-силно и по-бързо с буйни и ритмични движения. Нейните движения също станаха по-енергични, а ноктите й се впиха в голия гръб на мъжа.
— О, да — изстена тя. — Да, да, да! Свършвам!
Операторът погледна към наблюдаващия ги и той му кимна с блеснали зад черните стъкла очи.
— Сега! — извика операторът към мъжа на леглото. Обхванатото от необуздана страст момиче дори не го чу. Докато лицето й се изпълваше с див екстаз, а тялото й започна да трепери, мъжът обхвана шията й с огромните си ръце и започна да стиска, от което въздухът й спря и не можеше да диша. Зяпна го изненадано, а после ужасеният и поглед показа, че изведнъж е разбрала какво ще се случи.
Зрителят си помисли: „Това е моментът! Сега! Мили Боже! Какъв поглед!“ Очите й бяха обезумели от ужас. Опита се да се измъкне от железните окови около гърлото й, но напразно. Все още свършваше, като удоволствието от оргазъма се смесваше с ужасяващите тръпки на настъпващата смърт.
Зрителят бе плувнал в пот. Вълнението му бе непоносимо. Момичето умираше по средата на най-голямото удоволствие в живота, очите й гледаха в лицето на смъртта. Каква красота!
Изведнъж всичко свърши. Зрителят седеше изтощен, разтърсван от сладострастни тръпки и дишаше дълбоко. Момичето бе наказано.
Зрителят се чувстваше като бог.
ГЛАВА 16
Цюрих
Петък, 11 септември
12:00 часа
Главната кантора на „Рофи и синове“ заемаше площ от шестдесет акра край Шпретенбах в западните покрайнини на Цюрих. Администрацията се помещаваше в дванайсететажна модерна сграда от стъкло, която се извисяваше над струпаните наоколо изследователски центрове, производствени предприятия, експериментални лаборатории, планови отдели и железопътни прелези. Тук бе мозъчният център на огромната империя „Рофи и синове“.