Мисля, че при така създалите се обстоятелства можем да изоставим формалностите. Всички ние понесохме тежък удар. Но — Алек отправи към Елизабет поглед, изпълнен със съжаление — най-важното в момента е да демонстрираме пред обществеността стабилното състояние на „Рофи и синове“.
— Съгласен съм. Напоследък пресата доста ни критикуваше — изръмжа Шарл.
— Защо? — обърна се към него Елизабет.
— Компанията в момента е изправена пред доста необичайни проблеми, Лиз — намеси се Рийс. — Срещу нас има заведени дела, правителството извършва разследване, а и някои от банките ни притискат. Важното в случая е, че всички тези действия са неблагоприятни за нашия авторитет. Хората купуват фармацевтични продукти, защото имат доверие на компанията, която ги произвежда. Ако загубим тяхното доверие, губим и клиентите си.
— Няма неразрешими проблеми — обади се успокоително Иво. — Важното сега е да реорганизираме незабавно компанията.
— Как? — попита Елизабет.
— Като продадем акциите на борсата — обясни Валтер.
— По този начин можем да се погрижим за всичките си банкови заеми и да ни останат достатъчно пари за… — не довърши изречението си Шарл.
Елизабет погледна към Алек.
— Съгласен ли си с това?
— Всички сме съгласни, Елизабет.
Елизабет се облегна на стола и се замисли. Рийс взе някакви документи, стана и ги поднесе пред нея.
— Приготвил съм всички необходими документи. Само трябва да ги подпишеш.
Елизабет погледна към поднесените й документи.
— И ако подпиша, какво ще стане?
— Имаме на разположение цяла дузина международни брокерски фирми, готови да образуват консорциум, гарантиращ акциите ни — намеси се Шарл. — Ще осигурят продажбата на цена, която ние ще определим. При предложение като нашето ще има покупки както от институции, така и от частни лица.
— Имаш предвид банки и застрахователни компании, нали? — попита Елизабет.
— Точно така — кимна Шарл.
— И те ще включват свои хора в Управителния съвет, така ли?
— Такава е обикновената…
— Значи на практика, те ще управляват „Рофи и синове“ — заключи Елизабет.
— Ние ще си останем в Управителния съвет — бързо се намеси Иво.
Елизабет се обърна към Шарл:
— Ти каза, че консорциумът от брокери е готов да пристъпи към действие.
— Да — кимна Шарл.
— И защо не са го направили досега?
— Не те разбирам — отвърна той със запъване.
— Ако всички са съгласни, че е най-добре за компанията да не остане чисто фамилна и да се предаде в ръцете на чужди хора, защо не е направено досега?
Настъпи неловко мълчание. Иво каза:
— Трябва да стане при пълно съгласие, кара. Всеки член на съвета трябва да даде съгласието си.
— И кой не се е съгласил? — настоя Елизабет.
Този път мълчанието бе по-дълго.
— Сам — най-после проговори Рийс.
И Елизабет изведнъж разбра какво я безпокоеше в мига, в който влезе в залата. Те всички изразяваха съболезнованията си, изненадата и скръбта си от смъртта на баща й, но в същото време в залата се усещаше атмосферата на напрегнато очакване, усещането за — странно, но думата, която й идваше на ум, бе „победа“. Бяха приготвили всички документи без нея, всичко бе готово. „Ти само трябва да подпишеш.“ Но ако това, за което настояваха, бе правилно, защо баща й се бе противопоставил? Зададе въпроса си на глас.
— Той имаше свои собствени разбирания — обясни Валтер. — Баща ти понякога можеше да бъде много упорит.
„Като стария Самуел“ — помисли си Елизабет. Никога не допускай хитрата лисица в кокошарника. Някой ден тя ще огладнее. И Сам не бе пожелал да продаде. Сигурно е имал основателна причина.
Иво заговори:
— Повярвай ми, кара, много по-добре е да оставиш всичко това на нас. Не разбираш тия неща.
— Бих искала да ги разбера — спокойно отговори Елизабет.
— Защо ти трябва да се тормозиш с това? — възрази Валтер. — Когато продадеш своя дял, ще получиш огромна сума цари, повече, отколкото можеш да похарчиш. Можеш да заминеш където си искаш и да си живееш безгрижно.
Казаното от Валтер не бе лишено от смисъл. Защо й трябва да се ангажира? Трябваше само да подпише документите, сложени пред нея, и да си отиде.
— Елизабет, само си губим времето. Нямаш никакъв избор — нетърпеливо се обади Шарл.
И точно в този момент Елизабет разбра, че има избор. Така, както баща й бе имал избор. Можеше да си тръгне и да ги остави да правят с компанията каквото искат, но можеше да остане и да разбере защо я притискат да подпише. Защото усещаше натиска им. Бе толкова силен, че бе почти болезнен. Всички в залата искаха да подпише документите.