Куин докосна лицето му и плъзна пръсти под спокойните му сиви очи.
— Никой нямаше да остави това куче само навън, Кал.
— Тогава е късметлия да има край себе си хора като вас. Аз — също. Ти пълзеше през снега, право към онова същество. Ровеше в снега с голи ръце.
— Искаш да ме изкараш герой… Продължавай — отвърна тя. — Харесва ми тази роля.
— Можеш да свириш с пръсти.
Този път Куин се усмихна.
— Горе-долу. Научих се. Всъщност мога и по-силно, когато не съм задъхана, премръзнала и разтреперана от ужас.
— Обичам те.
— Ще ти демонстрирам, когато… Какво?
— Никога не съм мислил, че ще кажа тези думи на жена, която не ми е роднина. Просто не мислех, че е възможно да ми се случи.
Дори ако бе получила силен електрически шок или мълния бе пронизала сърцето й, не би подскочила така.
— Ще ги изречеш ли отново, докато слушам по-внимателно?
— Обичам те.
Ето, отново. Диво препускане.
— Защото мога да свиря с пръсти?
— На тази причина бих заложил.
— Мили боже! — Куин затвори очи. — Искам да ме обичаш, а държа да получавам това, което искам. Но… — Тя си пое дъх. — Кал, ако е заради снощи, защото помогнах на Лъмп…
— По-скоро е защото мислиш, че като изядеш половината от моето парче пица, не се брои.
— Е, от техническа гледна точка е така.
— Защото винаги знаеш къде са ключовете и можеш да мислиш за десет неща едновременно. Защото не се предаваш и косите ти греят като слънцето. Защото казваш истината и цениш истинското приятелство. И още десетки причини, които все още не съм проумял. Други десетки никога не ще проумея. Но зная, че мога да ти кажа думите, които никога не съм мислил, че ще изрека.
Тя обви ръце около врата му и долепи чело до неговото. Трябваше само да си поеме дъх, както ако стои в захлас пред велика творба на изкуството или слуша песен, която я кара да се просълзи.
— Днес е хубав ден. — Докосна устните му със своите. — Наистина чудесен ден.
Поседяха прегърнати, докато кучето хъркаше в ъгъла, а снегът навън продължаваше да вали.
Когато слезе на долния етаж, Кал проследи аромата на кафе до кухнята и видя Гейдж да смръщва вежди, слагайки тигана на печката. Двамата си изсумтяха за поздрав и Кал извади чиста чаша от съдомиялната.
— Изглежда, вече е натрупало метър и още вали.
— Имам очи. — Гейдж разопакова бекона. — Очевидно ти е много весело.
— Хубав ден е.
— Сигурно и аз щях да мисля така, ако го бях започнал с креватна гимнастика с някое гадже.
— Господи, какви циници са мъжете — каза Сибил, влизайки с премрежени тъмни очи.
— Слагай си тапи на ушите, когато се доближаваш до нашия вид. Ще запържа бекон и ще приготвя бъркани яйца — информира ги Гейдж. — Ако на някого не му харесва менюто, да опита в друг ресторант.
Тя си наля кафе и го изгледа над ръба на чашата, докато отпиваше първата глътка. Не се бе обръснал и не бе сресал гъстите си тъмни коси. Очевидно сутрин бе сприхав, но според нея това не го правеше по-малко привлекателен.
За жалост.
— Знаеш ли какво забелязвам в теб, Гейдж?
— Какво?
— Имаш страхотен задник и ужасен характер. Повикай ме, когато закуската е готова — добави Сибил, преди да излезе от кухнята.
— Права е. Често съм казвал същото за задника и характера ти.
— Телефонните линии са прекъснати — съобщи Фокс, когато влезе, после рязко отвори вратата на хладилника и грабна кутия кока-кола. — Свързах се с мама по мобилния. При тях всичко е наред.
— Доколкото познавам родителите ти, сигурно през цялото време правят секс — отбеляза Гейдж.
— Хей! Вярно — каза Фокс след миг, — но защо го казваш?
— Той мисли само за секс.
— Какво лошо има? Нито е болен, нито гледа спорт, а това са единствените обстоятелства, при които мъжете не мислят за секс.
Гейдж сложи резените бекон в нагорещения тиган.
— Някой ще препече ли хляб? Ще ни трябва и още една кана кафе.
— Трябва да изведа Лъмп. Вече няма да го пускам сам.
— Аз ще го изведа. — Фокс се наведе и почеса кучето по главата. — И без това искам да се поразтъпча. — Обърна се и едва не се сблъска с Лейла. — Здравей. Извинявай. Ааа… ще изведа Лъмп на разходка. Искаш ли да дойдеш?