— О! Ами… да. Само да взема палтото си.
— Много умно — отбеляза Гейдж, когато Лейла излезе. — Голям умник си, Фокс.
— Какво?
— Добро утро, хубавице. Искаш ли да се поразходим в еднометрови преспи и да погледаме как кучето препикава няколко дървета, още преди да си пила кафе?
— Беше просто предложение. Можеше да откаже.
— Сигурно щеше да каже „не“, ако беше поела доза кофеин за събуждане на мозъка.
— Сигурно затова на теб ти върви с жени без мозък.
— Просто си неотразим — отбеляза Кал, когато Фокс гневно закрачи към вратата.
— Направи още кафе, по дяволите.
— Трябва да донеса дърва, да заредя генератора и да се заема с разчистването на еднометровия сняг от терасата. Повикай ме, когато закуската е готова.
Сам в кухнята, Гейдж изръмжа и обърна бекона. Все още бе със стиснати зъби, когато Куин влезе.
— Мислех, че ще открия всички тук, а сте се разпръснали. — Тя взе чаша. — Това кафе няма да ни стигне. — Извади кафето, преди Гейдж да успее да й се сопне. — Аз ще се погрижа. Мога ли да свърша още нещо?
Той извърна глава към нея.
— Защо?
— Защото се надявам, че ако помогна за закуската, и двамата ще се отървем от участие в готвенето за обяд и вечеря.
Мъжът кимна, оценявайки логиката.
— Съобразително. За теб остава да препечеш хляба и да свариш още кафе.
— Разбрано.
Той чукна шест яйца, а Куин се зае със задълженията си. Действаше бързо и ефективно, забеляза Гейдж. Бързината не би означавала много за Кал, но ефективността бе голям плюс. Беше стабилна, умна, и както бе видял с очите си предишната вечер, забележително смела.
— Щастлив е с теб.
Куин се спря и отмести поглед към него.
— Добре, защото и аз съм щастлива с него.
— Но ако не си забелязала досега, той има дълбоки корени тук. Каквото и да стане, мястото на Кал винаги ще бъде в Холоу.
— Отдавна съм го разбрала. — Куин взе първите филийки, когато изскочиха от тостера, и сложи нови. — Въпреки всичко е хубаво градче.
— Въпреки всичко — съгласи се Гейдж и сипа яйцата във втория тиган.
Навън, както бе предвидил Гейдж, Фокс гледаше как Лъмп маркира дървета. По-забавно бе, когато кучето газеше и от време на време подскачаше през преспите. Заради дълбокия до кръста сняг двамата с Лейла останаха на площадката пред входната врата и Фокс се залови за работа с лопатата, която Кал му бе връчил на излизане.
Все пак чудесно бе да стои навън в бялото утро като под снежен купол и да мята лопати бял пух, докато от небето се сипе още.
— Май трябва да сляза да поизтупам снега от храстите — каза Лейла.
Фокс извърна глава към нея. Беше със спусната ниско над лицето й скиорска шапка и шал около врата, вече покрити с пласт сняг.
— Ще затънеш и ще трябва да ти хвърля спасително въже, за да те издърпам. По-късно ще прокараме пътека.
— Не изглежда уплашен. — Лейла зорко следеше Лъмп с поглед. — Мислех, че след снощи ще се бои да излезе навън.
— Кучешката памет е къса, може би за добро.
— Аз никога няма да го забравя.
— Разбира се.
Не биваше да я кара да излиза навън, осъзна Фокс. Особено защото не знаеше как да повдигне въпроса за работата, което бе една от причините за предложението му да се разходят заедно.
Обикновено бе по-добър в общуването с хора. С жени. Той продължи да прокопава пътека през площадката до стъпалата и заговори направо:
— Кал спомена, че търсиш работа.
— Не точно. Искам да кажа, трябва да си намеря някаква, но не съм търсила.
— Моята секретарка… офис мениджър… помощничка… — Той хвърли снега и отново заби лопатата. — Така и не се разбрахме как точно да се нарича длъжността й. Както и да е, скоро заминава за Минеаполис. Нужен ми е човек, който да поеме задълженията й.
„Дявол да те вземе, Куин“, помисли си Лейла.
— И какви са те?
Фокс вярваше, че в съда го познават като адвокат, който умее да се изразява добре.
— Организация, счетоводство, телефонни обаждания, съставяне на графици, промени, когато се наложат, посрещане на клиенти, печатане на документи и кореспонденция. Тя е и нотариус, но това не е необходимо, поне в началото.
— Какъв софтуер използва?
— Не знам. Трябва да я попитам.