Дали госпожа Х. използваше някакъв софтуер? Откъде да знае той?
— Аз не разбирам нищо от секретарска работа или офис мениджмънт. Нито пък от право.
Фокс умееше да преценява тона на хората, а нейният звучеше скептично.
— Знаеш ли азбуката?
— Разбира се, че зная азбуката, но важното е…
— Тогава — прекъсна я той — ще намериш начин да поддържаш ред в документацията. Знаеш как се използва телефонът, което означава, че можеш да се обаждаш и отговаряш на позвънявания. Това са основните умения, необходими за тази длъжност. Можеш ли да работиш с клавиатура?
— Да, но зависи…
— Тя ще ти покаже какво още върши.
— Струва ми се, че нямаш ясна представа какво върши.
Фокс разпозна неодобрение в гласа й.
— Е, добре. — Той се изправи, облегна се на лопата и я погледна в очите. — Работи при мен, откакто открих кантората. Винаги е била дясната ми ръка и ще ми липсва. Но хората решават да продължат напред и останалите трябва да намерим начин да се справим. Нужен е някой, който да прибира папките по местата им и ги открива, когато ми потрябват, да изпраща известия, сметки, за да мога аз да плащам своите, и да ми казва кога да се явя в съда, да вдига телефона, който се надявам да звъни, за да мога да изкарам някой хонорар, и просто да поддържа ред, докато упражнявам адвокатската си професия. Ти се нуждаеш от работа и заплата. Мисля, че можем взаимно да си помогнем.
— Кал те е накарал да ми предложиш работа, защото Куин го е помолила да ти каже.
— Точно така. Но това не променя най-същественото.
„Прав е“, предположи тя. Все пак нещо я смущаваше.
— Няма да е за постоянно. Просто търся нещо, с което да се препитавам, докато…
— … продължиш напред — кимна Фокс. — Устройва ме. Така никой от двама ни няма да се чувства задължен. Просто ще си помогнем за известно време. — Отхвърли още няколко лопати сняг, а после спря и застана срещу нея. — Освен това ти знаеше, че се каня да ти предложа работата, защото долавяш подобни неща.
— Куин помоли Кал пред мен да ти каже да ми я предложиш.
— Долавяш подобни неща — повтори той. — Това е твоята роля, или поне част от нея. Имаш усет за хората, за ситуациите.
— Не съм телепат, ако това имаш предвид.
Отново тази скептичност в тона й.
— Изминала си пътя до Холоу, без да си идвала преди. Знаела си накъде да караш, по кои шосета да се движиш.
— Не зная как стана.
Лейла скръсти ръце и движението издаде не просто скептичност, а предизвикателност.
— Разбира се, че знаеш, но просто отказваш да го приемеш. Тръгнала си с Куин онази първа вечер, с жена, която не познаваш.
— Беше разумната алтернатива пред голям, зъл плужек — сухо изтъкна тя.
— Вместо просто да побегнеш, да се довлечеш до стаята си и да заключиш вратата, ти си се качила в колата й, дойде с нея тук, на непознато място, в тази къща, с двама непознати мъже.
— Всичко това беше странно за мен. Чувствах се уплашена, объркана и напрегната. — Лейла отмести поглед от него към Лъмп, който се въргаляше в снега като по поляна с маргаритки. — Доверих се на инстинкта си.
— „Инстинкт“ е подходяща дума. Обзалагам се, че докато си работела в бутика, този инстинкт ти е подсказвал вярно какво желаят клиентките, какво биха купили. Сигурно си била адски добра.
Фокс отново се залови да разчиства снега, когато тя не каза нищо.
— Вярвам, че винаги си имала страхотен усет. Куин получава проблясъци от миналото, както Кал. Очевидно Сибил вижда възможни бъдещи събития. Бих казал, че ти си тук с мен, закотвена в настоящето.
— Не чета мисли и не искам никой да чете моите.
— Нещата не стоят така, не точно.
Щеше да се наложи да поработи с нея. За да й помогне да разбере каква дарба притежава и как да я използва. Трябваше да й даде и време, и спокойствие да свикне с идеята.
— Както и да е, вероятно ще останем откъснати от света през целия уикенд. Графикът ми за следващата седмица е доста натоварен, но когато се върнеш в града, можеш да наминеш и госпожа Х. да ти покаже всичко. Тогава ще видим как ще ти се стори работата.
— Слушай, благодарна съм за предложението…
— Не, не си. — Фокс се усмихна и отхвърли още една лопата сняг от терасата. — Не особено. И аз имам инстинкт.
Лейла долови не само насмешка, а и разбиране.
— Има и благодарност, скрита зад раздразнението.