— Шампион съм по борба на снежен тепих — предупреди я Кал. — Не си в моята категория, Русокоске. Така че по-добре…
Тя успя да провре ръка между краката му и енергично го потърка. Възползвайки се от внезапното и драматично спадане на интелекта му, стовари голяма снежна топка в тила му.
— Тези ходове са против правилата на лигата.
— Погледни в правилника, приятелю. Това е междуполова битка.
Кал опита да се изправи, падна и затаи дъх, когато тежестта му я притисна.
— Отново съм шампион — заяви той и доближи устни до нейните, но в този миг вратата се отвори.
— Деца — заговори Сибил, — горе има хубаво топло легло, ако искате да си поиграете. Освен това, за ваше сведение, токът дойде преди малко. — После погледна назад през рамо. — Изглежда, и телефоните работят.
— Телефони, ток. Компютър. — Куин изпълзя изпод Кал. — Трябва да проверя имейла си.
Сибил се облегна на сушилнята, докато Лейла слагаше кърпи в пералнята на Кал.
— Приличаха на двама разгонени снежни човеци. Загорели, зачервени, ненаситни да се опипват.
— Младата любов не се влияе от климатични условия.
Сибил се засмя.
— Знаеш ли, не беше нужно да се заемаш с прането.
— Чистите кърпи са малко, а скоро може отново да останем без ток. Освен това предпочитам да стоя тук на топло и сухо и да пера кърпи, отколкото да рина сняг. — Лейла тръсна коси назад. — Особено когато няма кой да ме опипва.
— Имаш право. Но повдигнах въпроса, защото по мои изчисления вие с Фокс ще трябва да се погрижите за вечерята.
— Куин все още не е готвила. Кал също.
— Куин помогна за закуската. Кал е домакинът.
Обезоръжена, Лейла втренчи поглед в машината.
— По дяволите. Аз ще готвя за вечеря.
— Можеш да го стовариш върху Фокс, използвайки прането като коз.
— Не знаем дали той може да готви, а аз мога.
Сибил присви очи.
— Можеш да готвиш? Не си го споменавала досега.
— Ако бях споменала, щеше да се наложи да готвя.
Сибил нацупи устни и бавно кимна.
— Хитра и егоистична логика. Харесва ми.
— Ще проверя провизиите и ще видя какво мога да приготвя от тях. Нещо… — замълча и пристъпи напред. — Куин, какво има?
— Трябва да поговорим. Всичките.
Толкова бледа, че тъмните кръгове около очите й изглеждаха като синини, Куин стоеше на прага.
— Кю? Скъпа… — Сибил й предложи опора. — Какво е станало? — Спомни си как Куин се бе втурнала към компютъра, за да прегледа имейла си. — Всичко наред ли е? Родителите ти как са?
— Да, да. Искам да кажа нещо на всички наведнъж. Трябва да се съберем.
Седнаха в хола. Сибил се настани на страничната облегалка на дивана. Куин искаше да се сгуши в скута на Кал, както бе сторила веднъж. Но й се струваше нередно.
Всичко й се струваше нередно сега.
Искаше й се токът да бе останал спрян завинаги. Съжаляваше, че се бе обадила на баба си с настойчива молба да проучи семейната история.
Не искаше да знае това, което бе узнала.
„Няма връщане назад“, напомни си тя. Онова, което щеше да каже, можеше да промени всичко от сега нататък.
Погледна Кал. Знаеше, че го е разтревожила. Не бе честно да протака. Как ли щеше да я гледа после? „Изплюй камъчето, каза си тя, и да се свършва.“
— Баба ми намери информацията, която я помолих да потърси. Страници от семейната библия. Имаше дори записки на специалист по семейна история от края на деветнадесети век. Да, имам и сведения за рода Кларк, Лейла, които могат да ти бъдат от полза. Никой не е проследявал тази линия толкова назад и можем да стигнем още по-далеч с това, което получих.
— Добре.
— Всъщност семейството е гледало на родовата памет почти като на религия. Дядо ми — не толкова, но сестра му и няколко братовчедки са били по-вътре в нещата. Изглежда, са държали да изтъкват факта, че предците им са сред първите заселници в Новия свят. Тази семейна библия не е единствена, а и през годините към нея са били добавяни нови бележки. Наели са специалисти по родословия да открият корените им в Англия и Ирландия през шестнадесети век. Но това, което представлява интерес за нас, е клонът, дошъл тук. В Хокинс Холоу — обърна се тя към Кал и стисна юмруци за кураж. — Себастиан Дийл пристигнал в селището със съпругата си и трите си дъщери през хиляда шестстотин петдесет и първа. Най-голямата му дъщеря се казвала Хестър. Хестър Дийл.